Пиша тези няколко реда абсолютно без никаква предварителна нагласа, а изцяло от позицията на импулсивност да споделя няколко неща, които си помислих, докато четях какви въпроси се въртят в главите на мнозина относно Хоопонопоно.
Забелязах, че техниката е доста притегателна и се замислих доколко ми е помогнала лично на мен за времето, през което ми е известна и съм я прилагала, когато съм изпитвала нужда да го правя. Истината е - МНОГО, но да не прибързвам с генералните заключения, защото съм сигурна, че мнозина биха разбрали това много по начин, който нямам ни най-малко предвид.
Нека обясня:
Техниката е прекрасна сама по себе си и при мен се оказа не толкова добър инструмент за решаване на проблеми или постигане на някакви цели, колкото се оказа високо стъпало към личното ми себеосъзнаване. Искам да подчертая предварително, че пиша единствено и само за личната си опитност и не обобщавам случващите се варианти при други, използващи тази техника! В този ред на мисли казвам, че ми е помогнала много, но не с принос за поправяне на нередностите в живота ми или с някакви чудотворни проявления в конкретни ситуации (въпреки, че имаше и такива, които, сега от дистанция на времето и понатрупани допълнителни знания, не си обяснявам с конкретната техника), а ми помогна изключително много да осъзная други процеси, случващи се на емоционално, енергийно и съответно материално ниво в мен и около мен.
Накратко искам да кажа само, че не думите правят техниката успешна, а връзката между човек и неговата същност. Колкото по-силна е тази връзка, всички мисли и намерения имат същата сила, която биха имали конкретните Обичам те, Прости ми, Съжалявам, Благодаря ти, ако в тях са вложени чистосърдечна вяра, чисто намерение и конкретен смисъл за използващия ги. Според това, което сега разбирам, а повярвайте има още много да разбирам тепърва, стигнах до осъзнаването, че не ми трябва никакъв посредник между мен и истинската ми същност и респективно Висшият ми Аз и Източника, защото тя е директна, стига да имам ясна представа коя съм, къде съм, да мога да виждам взаимовръзките между тази моя същност и проявленията на житейско ниво на мисловните ми модели и да приемам без осъждане преживяванията си като държа себе си като основен отговорен за тяхното случване. Това се оказа най-трудната част за осъзнаване. Всичко е свързано и няма случайни неща, защото всичко си има своите причини. В своята същност това е и основният принцип на Хоопонопоно. Всеки, който може да разбере това, разбира и колко полезна е техниката, ако е осъзната, а не се прилага просто като фанатично папагалско повтаряне на думи, без никакъв резонанс в същността на повтарящия.
Всъщност всичко написано по-горе, на този етап от развитието ми, мога да съотнеса и за други техники със същия успех.
Един съвет от моята опитност за тези, които се чудят защо техниката не работи: Не се хващайте толкова за думите, намерете смисъла в чувствата зад тях в самите вас :)
Е, успех!!
