Тийл Суон - Чувството на "връщане назад" при духовни практики

 Наскоро отново ми се случи да попадна в ситуация, в която се прояви проблем, с който си мислех, че съм се разделила. Много неприятно се почувствах, сякаш всичко, което съм научила не дава резултат и аз отново се връщам откъдето съм тръгнала. 

Всеки, който се занимава с някакъв вид практики знае какво имам предвид :)

Е, това видео на Тийл на мен лично ми беше от голяма помощ да си обясня какво се случва и съм много обнадеждена :) Дано помогне и на вас.

Разбира се отново правя уговорка, че преводът е по слух и е възможно някъде да съм допуснала някаква неточност, за което моля за изивнение :)

Е, забавлявайте се :) 

Когато се връщаме назад

Здравейете на всички.

Както всички знаем, съвсем естествено е да достигнем точка в живота си, особено що се отнася до духовната ни практика, където се чувствате доста близо до хармония със себе си и Вселената. Мислите позитивно, чувствате, че е лесно да преодолеете нещата, през които преминавате, лесно поддържате положителен фокус, докато се движите през живота и чувствате вътрешна стабилност и спокойствие. И след това, като че от нищото, сте запратени обратно в първа база. Отново се напрягате с незначителни проблеми. Същите тези, които сте си мислили, че вече сте преодолели, отново се връщат.

Днес ще ви кажа точно защо имате това усещане. И защо не е вярно, че всяко ваше убеждение може да се върне в първа база. Във Вселената не е възможно движение на обратно. Тогава защо имате това усещане и как така е невярно? И как бихме могли да гледаме на такова изживяване, в което в един момент сме хармонизирани, а в следващия сме обратно в първа база?

Във физическото пространство изпитвате нещата според линейното усещане за време с минало и бъдеще. Мислите относно нещата от гледната точка на скала. (Лична скоба: За тези, които само четат моя превод, искам да поясня, че на това място Тийл рисува на бял лист две вертикални успоредни линии, които разграфява подобно на стълба. В долния край на тази стълба посочва, че са ниските вибрации, а в горния – високите) Това не е възприятие, което Вселената поддържа твърде, защото за нейната перспектива няма такова нещо като ниско и високо. Това възприятие започва да се проявява в момента, в който навлезете в триизмерната осъзнатост. 

Така че, вие си живеете доста добре, нещата започват да се подобряват, усещате, че се изкачвате по скалата. Проблемът  идва когато се сблъскате с проблеми и почувствате, че се връщате обратно по стълбата. Получава се чувството че постоянно се изкачвате и слизате по скалата. Точно това възприятие на нещата ви пречи и ви кара да се чувствате гадно, защото не можете да постигнете тази супер висока вибрация, която всички искате.

Нека погледнем как Вселената гледа на този процес. Енергията се движи спираловидно, така че от перспективата на Източника, вашата времева линия изглежда като спирала, която постоянно и единствено се разширява. Не можете да тръгнете обратно по спиралата, защото тя се движи само навън и безкрайно. Тя отразява концепцията за вселенското безкрайно разширяване. Ако нанесем вашето линейна времева линия за вашето триизмерно възприятие върху вселенската „времева линия” (Вселената не я разбира като време, а като понятие за разширение), то нещата биха изглеждали така:

Вие чувствате, че се изкачвате по скалата и преминавате от минало към бъдеще. Интересно става когато започнете да усещате, че се „връщате назад” или се подхлъзвате назад към първа база, а всъщност достигате ниво на усъвършенстване, след което се сблъсквате със същия проблем отново. Постигате състояние на подобрение, свързано с тази ситуация, след което достигате ново ниво на същото преживяване.

Така че, когато вашата линейна скала се сблъска със спиралата на Вселенската перспектива, чувствате, като че се спускате надолу по стълбата. Но не това се случва всъщност. Реално вие единствено може да повишавате вибрацията си. Така че, когато изживявате тези понижавания на вибрацията, изживявате тези връщания назад като се сблъсквате със същия проблем отново, а всъщност това, което се случва е, че се сблъсквате с нова възможност да пречистите тази вибрация до дори по-високо ниво на съществуване.

Нека наречем точките на привличане (червените хиксчета) контраст. Както виждате, за вас е възможно само да повишавате вибрацията си относно нещо, не е възможно да я понижите относно това нещо, съотнесено към разширяването на Вселената. Да кажем, че всичко започва от центъра на спиралата. Когато осъзнаете, че имате проблем със зависимостта във връзките си, самият факт за това осъзнаване е достатъчен да промени вибрационната честота достатъчно, че да ви изравни с различни преживявания. Получавате подобрение, което е нова вибрационна отправна точка – ново място, от което разширението ще настъпи. Всеки път когато достигнете до нова перспектива, изниква нов контраст – нова точка на контраст, където чувствате, че се спускате обратно надолу към същия проблем със зависимостта във връзките ви. Но не това се е случва. Веднъж след като сте подобрили вибрацията си относно този проблем, достигате нова точка на перспектива, но проблемът не е отстранен. Така че идва контрастът, за да ви вдъхнови за нови висоти на усъвършенстване относно този проблем.

Т.е. например имам проблемна връзка, и благодарение на това, че осъзнавам, че имам проблем със зависимостта, постигам подобрение. След което срещам нов човек, който ме връща обратно към идеята за зависимостта във връзките ми. Но всъщност не се връщате. Това, което всъщност става е, че вашата реалност започва да отразява вибрациите ви, които все още излъчвате и които се материализират във физическия свят. Причината да се материализират е да получите възможност да ги изчистите дори до по-висока степен. Следва нов вид подобрение, докато не достигнете нова точка на контраст с нова възможност да постигнете още по-висока степен на осъзнатост относно зависимостта. Ако преминете тази точка на контраст, намирате подобрение от тази точка на зависимост, т.е. обръщате внимание на това, което не желаете, може би се фокусирате върху желаното и за пръв път се изравнявате вибрационно с връзка свободна от зависимости. За пръв път успявате да реализирате физическо отражение на настоящата си вибрация, която е близка до тази на отворена свободна връзка.

Както забелязвате, чувството, което изпитвате, когато се сблъскате с точките на контраст е чувство на връщане назад по вибрационната стълба. Но всичко, което всъщност се случва е като белене на люспите на лук. Ако разгледаме зависимостта като лук с всичките му слоеве, само когато стигнете до там, че да няма повече слоеве, то тогава този конкретен проблем отпада като вибрационен проблем като част от вашата реалност. Всеки път когато отлюспите слой от лука се чувствате като че се връщате в първа база, но ако погледнете нещата малко по-отдалече, може да видите, че всичко работи и вие успешно белите слоевете докато не остане нито един. Така че, това е процесът на разширяване.

Ще ви кажа една тайна. Излекуването се случва в слоевете. Всеки път когато сте убедени, че сте приключили с нещо и че сте го превъзмогнали, всъщност това ви е индикация, че не сте. Ако сте убедени, че сте приключили с нещо, ако чувствате нуждата да сте приключили с нещо, имате съпротивление, а всичко, на което се съпротивлявате, продължава да присъства и не сте го приключили. Разбирате, че сте приключили с нещо, когато вече не ви е грижа. Дори може да ви се струва забавно да се връща отново и отново. Защо? Защото знаете какво следва от този процес на разширяване. Знаете, че всеки път, когато се сблъскате с тези точки на контраст, получавате нова възможност за дори по-високи нива на изчистване, на вибрационна честота, които не са били достъпни за вас до преди този контраст.

Започнете ли веднъж да възприемате Вселената по този начин, вече няма да имате съпротивление към това нещата да се скапят отново. Няма да има значение дали съм приключил/а проблема си със зависимостта. Защо? Защото, ако попадна на този проблем отново, колко ли сладка ще е връзката, която ме очаква от другата страна.

Нормално е да се чувстваме сякаш се хлъзваме назад към стари модели, но трябва да приемем Вселенската истина, че е невъзможно във вселена като тази да се връщаме назад. Ние и Вселената единствено и само се разширяваме. Това, което се случва, е че навлизаме в нов кръг, ново ниво на лечение, дори това ниво да се отнася до нещо, което не сме срещали досега. 

Най-добрата новина е, че рецидиви са невъзможни. Идеята, че можете да се върнете отново към кризисен момент, да се върнете към старите модели или обратно към първа база е илюзия, която е част от вашата триизмерна реалност. Ако погледнете на всичко това от перспективата на Вселената, ще видите, че вие се движите към по-високи и по-високи нива на вибрационна честота. И нещата, които ви вдъхновяват да ги достигате, са контрастите, дори и да изпитвате нежеланото, дори и да изживявате нещо, което идентифицирате като ниска вибрация. Всичко това са нови нужни условия, които да предизвикат новото ниво на осъзнатост относно проблема.

Помислете за това следващия път, когато почувствате, че се връщате назад.  

Четирите качества на Съзнателната връзка

Последните няколко дни всички разговори около мен и с мен се въртят около една обща тематика: връзките. Тази сутрин получих този интересен линк със следния текст: 

 (Текстът е на Shelly Bullard. Преводът е мой. Който желае, може да прочете оригиналния текст тук)

 

Четирите качества на Съзнателната връзка

Наближаваме време, в което връзките са готови да претърпят основно премоделиране. Настоящата парадигма не действа. Хората са незадоволени в любовта; хората не знаят как да направят връзката си успешна. 

И вярвате или не, това не е лошо нещо. Системата се срива, когато нещата се променят. Вярвам, че това е, което се случва с интимните връзки. Сривовете ни помагат да се придвижим към съзнателната любов.

Какво всъщност е съзнателна връзка?

Това е връзка, в която и двамата партньора се чувстват обвързани към чувство за цел. Целта е тяхното израстване - индивидуално и колективнo като двойка.  Израстване, което прави света по-добро място.

Сега, повечето хора влизат във връзки, за да задоволят личните си нужди. Това може да подейства за няколко години, но рано или късно връзката ни проваля и като резултат оставаме недоволни.

Когато двама човека се съберат с намерение за израстване, връзката се устремява към нещо много по-велико от доволство. Тя се превръща в пътешествие на еволюцията и двете личности имат възможност да израснат повече, отколкото биха могли сами. В резултат се получава дълбока удовлетвореност и дълготрайно чувство за пълнота.  

 

Така че, ако сте от тези, призовани да пренесат романтичната си връзка на следващо ниво, по-надолу са четири качества, които характеризират какво всъщност е съзнателна двойка. Добре дошли по пътя към съзнателната връзка. Това е любов на по-високо ниво…

1.      Съзнателната двойка не  е вкопчена в резултата от връзката – израстването е на първо място.

Това, че не сте привързан към резултата от връзката, не означава, че не се интересувате какво се случва! Не означава, че нямате фантазии за това, какво ще излезе от връзката.

Това, което означава е, че сте по-обвързани с израстването, отколкото с това да карате връзката да „работи”.

Истината е, че ние сме тука, за да се развиваме. Физически, психически, емоционално и духовно. Когато израстването спре, автоматично чувстваме, че нещо не е както трябва, защото е точно така. Без развитие, ние не изпълняваме целта на своята душевност.

За съжаление днешните връзки по-скоро задушават растежа, отколкото да го подхранват. Това е една от основните причини да се проваляме в романтичната любов.

Ние искаме нашите партньори да се държат по определен начин, насилваме се да угаждаме на другия и много скоро започваме да се чувстваме малки, потиснати и объркани относно това, в какво сме се превърнали. Това неизбежно кара връзката да изглежда като клетка, от която искаме да избягаме. Но тъжната истина е, че сме променили себе си.

Съзнателната двойка оценява израстването повече от всичко друго, защото партньорите знаят, че това е тайната за запазване на връзката жива. Въпреки че израстването е страшно (защото ни води към непознатото), партньорите са готови да се стремят към разширяване, дори и с риск за надрастване на връзката. Благодарение на това, връзката запазва естественото чувство на живот и любов между партньорите. 

2.   Всеки от партньорите във връзката е обвързан със собствените си гадости.

Партньорите в съзнателна двойка знаят, че всички ние имаме рани от миналото и разбират, че тези рани неизбежно се проявят, особено във връзка. С други думи, те очакват да се чувстват* изоставени, хванати в капан, отхвърлени, пренебрегнати и други подобни гадни чувства, които се надигат, когато се обвържем с друга личност. (*Бих желала тук да сложа една лична скоба, която не е в оригиналния текст. Лично на мен изказът на авторката „С други думи те очакват да се чувстват (…)” никак не ми допада. Аз намирам за много по-подходящо да се каже, че партньорите в осъзната двойка са напълно наясно, че тези чувства е възможно да се появят и това в никакъв случай не е страшно и няма нужда да се пренебрегват или потискат.  Именно това е предимството на осъзнатата двойка. Всеки познава себе си, знае какво може да очаква и как да се справя с появилите се неприятни емоции и чувства. Личностното израстване е особено важно, когато става дума за себеосъзнатост, способност за самонаблюдение и най-вече адекватно отношение към собствените чувства и емоции, което води до уравновесеност не само във вътрешния свят, но и в отношенията с околните. Това всъщност и авторката казва по-надолу :))

Повечето от нас все още вярват, че човек във връзка трябва да се чувства добре и когато лошите чувства изкристализират, значи нещо наистина много се е объркало. Това, което не успяваме да видим в ситуацията е, че тези гадни чувства идват от нашето собствено погрешно моделиране*. Тези проблеми не са причинени от нашите модели; те са причина от нашите убеждения. (Отново си позволявам лична скоба. Аз бих заменила “моделиране” с модели на разбиране)

Партньорите в съзнателна двойка са склонни да огледат миналите и настоящите проблеми във връзката, защото знаят, че изправяйки се срещу тези убеждения, могат да еволюират в нова реалност на връзката. Нефункционалните модели постепенно изчезват, но само когато първо поемем отговорността за тях. (И още една лична скоба: Поемането на лична отговорност е особено важно условие за здравите отношения, които създаваме. Тази отговорност се отнася до всички аспекти на израстването. Да осъзнаем, че нещо не е наред или че нещо липсва, да си го признаем и да вземем решение да променим всичко, са едни от най-трудните неща, с които се сблъскваме още в началото на израстването. Отговорността ни към себе си и партньора ни е да не оставяме нещата така, след като вече сме направили първите и най-трудни крачки и да продължим да намираме мотивация и начини да преоткриваме отново и отново себе си и другия.) 

3.   Всички чувства се приемат и нито един вътрешен процес не се осъжда. 

В съзнателната връзка се допускат всякакви чувства. Не само това, допуска се тези чувства и фантазии да се изразят пред партньора. Това е деликатна територия… не е лесно да се направи. Но също така е едно от най-лековитите неща, които можем да изпитаме във връзка. 

Много рядко се случва пълна откровеност относно кои сме и да позволим на партньора си също да бъде напълно откровен със себе си. Може да не харесаме каквото чуем; всъщност това може дори да ни вбеси, но това е цената, която трябва да платим, ако желаем партньорът ни да има свободата да е истински себе си.

Както вече казах, ние сме свикнали да преформяме и променяме себе си, за да удовлетворяваме хората, които обичамe, защото не искаме те да спрат да ни обичат. Това задушава любовта в нашите връзки.

Единствената опция е радикална честност: да разкрием части от нашата същност, които са трудни да споделяме и да позволим на партньора си да направи същото. В резултат на това се чувстваме опознати, видяни и истински разбрани – комбинация, която автоматично увеличава любовта ни.

4.      Връзката е мястото, където да практикуваме любов.

В края на краищата любовта е практика. Практикуване на приемане, на присъственост в настоящето, на прощаване и разширяване на сърцето до уязвими територии.

Понякога се отнасяме към любовта, като че е дестинация. Ние искаме да сме във вихъра на чувството през цялото време и когато него го няма, не се чувстваме удовлетворени от това, в което се е превърнала връзката ни. Според мен, това се случва, когато не разбираме основната идея на любовта.

Любовта е пътешествие и проучване. Тя изкарва наяве цялата гама нюанси на връзката. Запитвайте се „Какво би направила любовта тук?”. Отговорът на този въпрос винаги ще е различен и поради тази причина партньорите израстват по всевъзможни начини. 

Съзнателната двойка е въплъщение на любовта. Чрез нейната преданост и практика, любовта се проявява в живота и връзката на партньорите по начини, които те никога не са си и представяли.

  

_____________________________________________________

Връзките се оказват едно от най-трудните неща, които градим в живота си. На мен лично ми се струва, че всъщност връзката със самите нас е най-трудната от всички трудни връзки. 

Осъзнавам, че самопознанието, доверието в себе си и отговорността спрямо собственото си благополучие са основополагащите изходни точки за здрави връзки с околния свят. 

Мисля си, че ако не хвърляхме толкова сили: 

- да променяме себе си; 

- да променяме другите; 

- да се измъчваме, че не ни се получват връзките; 

- да следваме чужди лични истории и да прилагаме чужди модели;

- да се стремим към някакво точно определено развитие на връзката;

- да контролираме събитията и околните,

а се съсредоточим да опознаем и приемем себе си и другия в същността си/му, просто ще разберем как всичко това работи и няма да си губим повече времето с излишни драми и заблуждения. 

Връзките са прекрасен инструмент за опознаване на същности. В контраста, който раждат лесно можем да разберем кои сме, какво не искаме в живота си, а оттам и ясно да осъзнаем какво искаме, къде и как се чувстваме най-добре. 

Чувствата ни, желанията ни и емоциите ни са най-силните ни инструменти в процеса на себеосъзнаване, опознаване на околните и израстване. Поради тази причина са особено ценни и изискват особено внимание и грижа. 

Свободата да бъдем себе си, която даваме на себе си и на другия е устойчивата основа, върху която се полагат останалите отношения. Не е добър резултатът, ако промените, които правим по отношение на себе си, бъдат налагани от външни причини, мисли или желания. Ако такива се необходими, те следва да са в резултат на свободен личен избор с ясна идея и в хармония със същността ни, без да предизвикват неприятни чувства и емоции. 

В крайна сметка не трябва ли да сме доволни от живота си? Да не съжаляваме, че сме го пропиляли. Разбира се, няма как да сме щастливи 24/7, но когато знаем как да се справяме в критични ситуации, те дори могат да загубят страшната си репутация. Всичко е въпрос на гледна точка :)