17-те нива на съзнание

 

Снощи дълго разсъждавах върху статията за 17-те нива на съзнание и много ми се прииска тази тема да стане обособено заглавие. Книгата, която ги разглежда подробно е на американския учен Дейвид Хокинс - "Мощ срещу сила: Скритите детерминанти на човешкото поведение".  Няма какво да си измислям и затова направо ще сложа отново линкчета, откъдето прочетох за тях:

 

http://mindmapping.bg/levels-of-consciousness-part-1/

http://adyulgerov.blogspot.com/2010/12/blog-post_10.html

 

И допълнително ще ги поместя тук:

 

"Ние можем да прескачаме в различните нива в различни моменти, но обикновено има едно преобладаващо “нормално” състояние за нас. Ако четете този материал, то имате шанс да сте най-малко на нивото на смелостта, защото ако бяхте на по-ниско ниво, вие вероятно нямаше да проявите съзнателен интерес за личностното си израстване. Хокинс определя нивата като логаритмична скала, така, че много по-малко хора попадат в по-високите нива, отколкото в по-ниските. Преминаването от едно ниво на друго по-високо ще доведе до огромна промяна в живота ви."

 

MAP OF CONSCIOUSNESS

GOD-VIEW	LIFE-VIEW	LEVEL	LOG	EMOTION	PROCESS
Self	Is	Enlightenment	700-1000	Ineffable	Pure Consciousness
All-Being	Perfect	Peace	600	Bliss	Illumination
One	Complete	Joy	540	Serenity	Transfiguration
Loving	Benign	Love	500	Reverence	Revelation
Wise	Meaningful	Reason	400	Understanding	Abstraction
Merciful	Harmonious	Acceptance	350	Forgiveness	Transcendence
Inspiring	Hopeful	Willingness	310	Optimism	Intention
Enabling	Satisfactory	Neutrality	250	Trust	Release
Permitting	Feasible	Courage	200	Affirmation	Empowerment
Indifferent	Demanding	Pride	175	Scorn	Inflation
Vengeful	Antagonistic	Anger	150	Hate	Aggression
Denying	Disappointing	Desire	125	Craving	Enslavement
Punitive	Frightening	Fear	100	Anxiety	Withdrawal
Disdainful	Tragic	Grief	75	Regret	Despondency
Condemning	Hopeless	Apathy	50	Despair	Abdication
Vindictive	Evil	Guilt	30	Blame	Destruction
Despising	Miserable	Shame	20	Humiliation	Elimination

Power vs Force: The Hidden Determinants of Human Behaviour; David R. Hawkins, M.D, Ph.D.

 

Срам: (20)

Нивото на Срама е опасно близко до смъртта, която може да бъде предпочетена от Срам като съзнателно самоубийство или като провал на опита да се продължи живота. В Срама ние навеждаме глави и се промъкваме, желаейки да сме невидими. Това е разрушително за емоционалното и психичното здраве и ни прави предразположени към физическа болест.

 

Вина: (30)

Вината се проявява в различни форми, като угризение, самообвинение, мазохизъм и цялата гама от симптомите на чувството за вина. Неосъзнатата Вина преминава в психосоматична болест, води до склонност към злополуки и самоубийствено поведение. Вината провокира гняв и често може да доведе до убийство.

 

Апатия: (50)

Това ниво се характеризира с бедност, отчаяние и безнадеждност. Светът и бъдещето изглеждат мрачни. Апатията е състояние на безпомощност, нейните жертви страдат от липса не само на ресурс, но и на енергия да си помогнат сами. Ако не се достави енергия отвън, може да се стигне до пасивно самоубийство.

 

Скръб: (75)

Това е ниво на скръб, загуба и зависимост. Хората на това ниво, водят живот на постоянно съжаление и униние. Това е нивото на оплакване, тежка загуба и угризения за миналото. В Скръбта човек вижда печал, униние навсякъде и това се отразява на цялостното му съществуване.

 

Страх: (100)

От гледната точка на това ниво светът изглежда опасен, пълен с капани и заплахи. Когато човек се фокусира върху Страха, се задава безкраен поток от тревожни събития. Страхът става завладяващ и може да приеме всяка форма. Той ограничава растежа на личността и създава задръжки. Понеже надмогването на Страха отнема енергия, подтиснатите не могат да достигнат по-високо ниво без чужда помощ.

 

Желание: (125)

Желанието ни кара да полагаме огромни усилия за постигане на цели или получаване на награди. Желанието също така е нивото на пристрастеностите, които понякога стават по-важни от самия живот. Желанието има връзка с натрупването и лакомията. Но Желанието може да ни насочи и по пътя на осъществяването. Така то може да се превърне в трамплин към по-високи нива на съзнанието.

 

Гняв: (150)

След като хората се измъкнат от Апатията, Скръбта и победят Страха като начин на живот,  започват да искат; Желанието води до неудовлетворение, което се превръща в Гняв. Гневът се изразява най-често като възмущение и отмъщение и поради това е лесно възбудим и опасен. Тъй като Гневът води началото си от неудовлетворено желание, той се базира на енергийното поле, което го предизвиква. Чувството на неудовлетвореност води до преувеличаване важността на желанията. Гневът води лесно до омраза, която има ерозиращ ефект във всички области на живота на личността.

 

Гордост: 175

В контраст на по-ниските енергийни полета, на това ниво хората започват да се чувстват положително. И все пак Гордостта изглежда добре само в контекста на по-ниските нива. Гордостта е отбранителна и уязвима, понеже тя зависи от външните обстоятелства, без които може бързо да се върне към по-ниските нива. Гордостта се подхранва от надутото его, което е винаги готово да атакува. Оттук идва близостта на Гордостта с високомерието и отричането. Тези й характеристики блокират израстването.

 

Смелост: (200)

На ниво 200 Мощта се появява за първи път. Смелостта е зона за изследване, осъществяване, сила на духа и самоопределение. На ниските нива светът изглежда безнадежден, тъжен, плашещ, или разочароващ, но на нивото на Смелостта животът става вълнуващ, предизвикателен и стимулиращ. На това енергийно ниво човек е в състояние да се справи и ефективно да насочва създадените възможности в живота. Оттук растежът и образованието се превръщат в постижими цели. Препятствията, които спират хората с нива на чувствата под 200, действат като стимул на тези, които са се развили до първото ниво на истинската Мощ. Хората от това ниво връщат на света толкова енергия, колкото вземат; на по-ниските нива народите, както и индивидите, черпят енергия от обществото нереципрочно.

Колективното ниво на съзнанието на Човечеството е било 190 в продължение на много столетия и неочаквано скочи до днешното ниво от 207 през последното десетилетие (става въпрос за 1985 - 1995 г., б. пр.).

 

Неутралност: (250)

Енергията става много позитивна, когато достигнем това ниво. Под 250 съзнанието има склонност да вижда дихотомно (противопоставящо) и да заема твърди позиции. Неутралното състояние допуска гъвкавост и реалистично оценяване на проблемите. Да бъдеш Неутрален означава да си относително необвързан от резултата; да не се вземе нечия страна в спор вече не се смята за пораженческо, плашещо или разочароващо. Това е нивото на сигурността. Лесно е да бъдеш до хора от това ниво и е безопасно да се свързваш с тях, защото те не се интересуват от конфликт, конкуренция или вина. Тези хора са непретенциозни и относително спокойни в емоциите си. Този манталитет е неосъждащ и не води до потребност да контролираме държанието на другите.

 

Готовност: (310)

Това ниво на съзнание може да се разглежда като врата към високите нива. На Неутралното ниво задълженията се изпълняват адекватно, но на нивото на Готовността работата се извършва добре и успехът във всички начинания е видим. Растежът е бърз тук; това са хора, избрани за успех. Под ниво 200 хората клонят към затвореност, но на ниво 310 настъпва голямо отваряне. На това ниво хората стават истински приятелски настроени и социалния и икономически успех, изглежда, идва автоматично. Тук хората помагат на другите и допринасят за доброто на обществото. Те също така са склонни да търсят вътрешни решения и нямат проблеми с ученето. Със своята способност да избягват злополуките и да се учат от опита, те са склонни към самокоригиране. Отказвайки се от Гордостта, те забелязват своите дефекти и се учат от другите.

 

Приемане: (350)

На това ниво се извършва голяма трансформация, с разбирането, че човек сам е едновременно източник и творец на преживяванията си. Всички хора под 200 се чувстват безсилни и виждат себе си като жертви, оставени на милостта на живота. Това произлиза от вярата, че източникът на нечие щастие или причината за нечие нещастие е „някъде там". На етапа на Приемането нищо „някъде там" няма силата да направи някого щастлив и любовта не е нещо, което се дава или отнема от някой друг, а се създава вътрешно. Приемането позволява да се поемат задължения в живота при неговите условия, без да се опитва човек да се приспособява към някакъв дневен ред. На това ниво индивидът не се интересува от разграничаването на добро или зло, а вместо това се посвещава на разрешаването на спорове и разбиране как да се справя с проблемите. Дългосрочните цели имат предимство пред краткосрочните, самодисциплината и надмощието са забележими.

 

Разсъдливост: (400)

Умът и рационалността излизат на преден план, когато човек се издигне над емоционалността на по-ниските нива. Това е нивото на науката, медицината и на общо увеличения капацитет за концептуалност и разбиране. Знанията и образованието са търсени тук като най-важни. Това е нивото на носителите на Нобелова награда, големите държавници и върховните съдии. Айнщайн, Фройд и много други велики мислители от историята попадат тук. Разсъдливостта не осигурява сама по себе си път към истината. Тя произвежда голямо количество информация и документация, но няма възможността да разреши противоречията в данните и заключенията. Разсъдливостта сама по себе си, парадоксално, е най-голямата преграда към постигането на по-високите нива на съзнанието. Издигането над това ниво е относително рядко в нашето общество.

 

Любов: (500)

Тук не става дума за Любовта, описвана в масмедиите. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост. Тази любов може да се трансформира в омраза. Нивото 500 се характеризира с Любов, която е безусловна, неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори. Любовта е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Любовта не е интелектуална и не изхожда от ума; Любовта води началото си от сърцето. Любовта се фокусира върху добротата на живота във всичките му измерения. Това е нивото на истинско щастие. Само 0.4% от населението на замята някога е достигало това ниво на еволюция на съзнанието.

 

Радост: (540)

Когато Любовта става все повече безусловна, тя започва да се преживява като вътрешна радост. Радост носи всеки момент на съществуването; 540 е също ниво на лекуването и на основаните на духовен принцип групи за взаимопомощ. От ниво 540 нагоре започва територията на светците, напредналите духовни личности и лечители. Характерно за това енергийно ниво е огромното търпение и постоянство на положително отношение при среща с продължително нещастие; отличителен белег на това състояние е състраданието. Хората, достигнали това ниво, имат забележително влияние върху другите. Те са надарени с продължителен, отворен втренчен поглед, който предизвиква състояние на любов и мир. На височината на 500-те светът, който вижда човек, е озарен от прелестна красота и съвършенство. Всичко се случва без усилие и в синхрон. Чувства се Присъствие, чиято мощ съдейства за появата на явления, надхвърлящи нормалните очаквания на реалността, определяни като чудотворни от обикновения наблюдател. Преживявания близко до смъртта  често позволяват на хора да изпитат енергийното ниво между 540 и 600.

 

Покой: (600)

Това енергийно ниво се свързва с опитност, обозначавана с такива термини като трансценденталност, себереализация и Божествено съзнание. То е изключително рядко, достигано от само 1 на 10 милиона души. Когато се достигне това състояние, разликата между субект и обект изчезва и няма определена фокусна точка на възприемане. Възприятието при ниво 600 и нагоре понякога се описва като случващо се в забавен филм, висящ във времето и пространството - нищо не е неизменно, всичко е живо и излъчващо. Макар че този свят е същият, който виждат и другите, той се превръща в плавно протичащ, идеално координиран еволюционен танц. Величественото откровение се проявява нерационално, така че има безкрайна тишина в ума, който е спрял да анализира. Това, което виждаме с очите си и това, на което сме били свидетели преди се слива; наблюдателят се разтваря в пейзажа и се слива с наблюдаваното. Велики произведения на изкуството, музиката и архитектурата, калибрирани между 600 и 700, могат да ни пренесат временно до по-високи нива на съзнанието и са всеобщо признати за вдъхновени и вечни.

Просветление: (700 - 1000)

Това е нивото на Великите Личности в историята, които са поставили начало на духовни модели, следвани от безброй хора през вековете. Това е нивото на могъщото вдъхновение; тези същества създават енергийни полета на привличане и влияние върху цялото човечество. На това ниво вече не съществува чувство за отделеност на индивида от останалите; по-скоро има отъждествяване на Себето със Съзнанието и Божественото. Това е върхът на еволюцията на човешкото съзнание. На това ниво вече няма идентифициране с физическото тяло като „мен" и по този начин неговата съдба не е от значение. На тялото се гледа просто като на инструмент на Съзнанието с посредничеството на ума, негово първично средство за комуникация. Това е ниво на недвойнственост, на пълно Единение. Най-високото ниво, достигнато от някой, живял откакто се пише история. Великите Аватари, на човечеството са: Бог Кришна, Бог Буда, Бог Иисус Христос.

 

 

Примерите на сила се свързват със здравето, тези на слабост - с болест. Всяка мисъл, емоция, дума и действие имат един или друг модел. Във всеки момент от деня ние се придвижваме към здравето или болестта.

Всичко се измерва (калибрира) на определено ниво от слабо (ниско) до силно (високо), включително книги, храна, вода, дрехи, хора, животни, сгради, коли, филми, спорт, музика и т.н.

Голяма част от музиката днес се калибрира на нива под 200. Оттук тя води до поведения, свързани с по-ниски енергийни нива на съзнанието.

Повечето филми отслабват хората, които ги гледат, като свалят енергийното им равнище под 200.

85% от човешката раса се калибрира под критичното ниво 200.

Общото ниво на човешкото съзнание се определя на 207 (към 1995 г., б. пр.).

За каквото и да е смислено човешко удовлетворение не може да става дума при ниво под 250, където започва да се появява чувство на самоувереност.

Когато нивото на съзнание на човек падне под 200, във всеки един момент той започва да губи енергия и става по-слаб и склонен да позволи да бъде манипулиран от обкръжението му.

Части от живота на човек могат да се калибрират на по-високо ниво на съзнанието, докато други периоди се калибрират на по-ниски нива. Сборът от тези стойности дава средното ниво на съзнание на личността.

текст: http://adyulgerov.blogspot.com/2010/12/blog-post_10.html

 

"Как да разберете на кое ниво сте?

Мисля, че ще намерите този модел, достоен за размисъл. Не само хората, но също така и предмети, събития и дори цели общества могат да бъдат класирани в тези нива. В рамките на собствения си живот, дори вие можете да видите, че в някои части от него сте на различни нива в сравнение с други, но трябва да сте в състояние да идентифицирате текущото си най-често ниво. Може да бъде на нивото на неутралност като цяло, но все още да бъдете пристрастени към пушенето, което е нивото на желанието.
Естествено е да се колебаете между няколко състояния по време на дадена седмица, така че вероятно ще видите поредица от 3-4 нива, където ще бъдете през по-голямата част от времето си. Един от начините да разберете какво е вашето “естествено” състояние е да помислите за това как реагирате в ситуации, когато сте под натиск и напрежение. Смятате ли, че ставате параноичен и се затваряте в себе си (страх)? Започвате ли да крещите на хората (гняв)? Ставате ли отбранителен (гордост)?
 

Кои неща влияят върху нивата на вашето съзнание?

Всичко във вашата среда ще има ефект върху вашето ниво на съзнание, включително телевизия, филми, книги, уеб сайтове, хора, места, обекти, храни. Ако сте на нивото на разума и гледате новини по телевизията, които са предимно на нивата на страха и желанието, това временно ще намали нивото на вашето съзнание до по-ниско. Ако сте на нивото на вината, новините по телевизията ще го покачат до по-горно ниво.
Прогресът и придвижването от едно ниво до следващото изисква огромно количество енергия. Без съзнателно усилие или без помощта на другите, вие най-вероятно ще останете на сегашното си ниво, докато някаква външна сила не навлезе в живота ви.
Обърнете внимание на естествената прогресия на нивата и помислете, какво се случва, когато се опитате да съкратите сами процеса. Ако се опитате да достигнете на нивото на разума, преди да усвоите самодисциплината (новото на готовност) и целеполагането (нивото на приемане), ще бъдете твърде дезорганизирани и нефокусирани да използвате ума си в пълна степен. Ако се опитате да се издигнете на нивото на любов, преди да сте усвоили нивото на разума, ще страдате от наивност и всичко това може да завърши в култ към някой, който ще ви разочарова.
 

Как да се изкачите на по-високо ниво?

Изкачването дори само с едно ниво може да бъде изключително трудно, повечето хора не успяват да го направят през целия си живот. Промяната в едно ниво може коренно да промени всичко в живота ви. Това е така, защо хората под нивото на смелост вероятно няма да напреднат в живота, без външна помощ. Изисква се кураж, както и да работите съзнателно върху напредъка в живота си, което се свежда до това непрекъснато да залагате на карта живота и цялата си реалност, за да получите шанса да станете по-осъзнати и наясно с живота си. Но всеки път, когато достигнете до това следващото ниво, вие осъзнавате напълно, че това е бил добър залог.
Например, когато достигнете до нивото на смелост, всички ваши минали страхове и фалшива гордост, ви изглеждат глупави. Когато стигнете до нивото на приемане (определянето и постигането на целите), вие поглеждате назад към нивото на желание и виждате себе си, сякаш сте били като мишка, която бяга върху бягаща пътека – вие сте били добър бегач, но не сте избрали посоката.
 

Какво следва?

Мисля, че най-важното дело, което можем да направим като човешки същества е да повишим, нашето индивидуално ниво на съзнание. Когато правим това, ние ще разпръскаме по-високи нива на съзнанието сред всички хора около нас. Представете си колко невероятен би бил светът, ако можем да накараме всички да бъдат поне на нивото на приемане. Според Хокинс 85% от хората на земята живеят под нивото на смелост.
Когато временно усещате по-високи нива на съзнанието, можете да видите къде трябва да отидете по-нататък. Вие имате един от онези моменти на яснота и прозрение, където разбирате, че нещата трябва да се променят. Но когато потънете отново в по-ниските нива, паметта ви се помрачава и забравяте правилната посока."
Текст: http://mindmapping.bg/levels-of-consciousness-part-1/

 

 

 

 

12-те закона на кармата

Винаги идва един момент, когато човек осъзнава, че животът е прекалено дълъг или прекалено кратък, за да го живее както не му харесва.

Честно казано винаги ми е било интересно да разбера механизмите на това нещо, което хората наричат карма и до колко тя въздейства на живота ни. Съвместима ли е със съдбата, свободния избор, до колко всъщност изборът ни е свободен, ако сме зависими от карма и съдба и такива неща. В съзнанието ми карма винаги е кореспондирала с усещане за тежест, или проблеми, които си мъкнем от предходни животи.  Като един любопитен човек започнах да си ровя. Открих много любопитни неща, но това,  на което попадах многократно и което много, много ми хареса и някак не съвпадаше с  изградената ми идея за карма са следните 12 закона на кармата. Тези 12 закона след това осъзнах, че са заложени в народни мъдрости, в основополагащите принципи на световни религии и в много от теориите на автори, авторитети в областта на самоусъвършенстването

=1= Великият закон

"Каквото посееш, това ще пожънеш" или познат още като Законът за Причината и следствието.

Каквито сигнали изпращаме към Вселената, с такива ще ни отвърне съответно тя. Ако това, което искаме е любов, щастие, мир, приятелство, ти тогава ние би трябвало да сме такива - щастливи, миролюбиви, любвеобилни, приятели. Отрицателната енергия, която изпращаме към другите, се връща като бумеранг към нас десетократно.

(Или всички онези книги написани на тема "позитивно мислене", "силата на мисълта" и т.н. се базират на този закон. Общото между всички тях е именно той.)

=2= Закон на смирението

Това, което отказваме да приемем, ще продължи да витае около нас. Ако това, което виждаме в околните е враг или човек, притежаващ негативни черти, то тогава няма как да преминем и ние към по-високо ниво на съществуване и опит.

(Аз лично намирам този закон в тясна връзка със законите =5= и =8=. Нашият вътрешен свят предопределя заобикалящия ни. Привличаме с огромна сила неща, събития и хора, които не харесваме или от които се страхуваме. В това да приемаме светът такъв какъвто е, без да съдим и да приемаме драматично всичко, което не ни харесва, се крие разковничето към блажено спокойствие. Това ми напомня за едно от "четирите споразумения" на Дон Мигел Руис: "Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание". Много по-разумно е да обръщаме внимание на собствените си вътрешни противоречия и да изчистваме тях, отколкото да хабим енергия и нерви за чуждите лични проблеми, които хората се опитват да проектират върху нас. Колкото повече се впрягаме, толкова по-уязвими ставаме, толкова повече такива ситуации и хора привличаме.)

=3= Закон на създаването

Животът не е просто даденост, ние сме част от него и имаме важна роля в него. Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън. Каквото и да ни заобикаля, то само ни дава уроци за нашата вътрешна хармония. Тоест да бъдем себе си и да се обграждаме с това, което искаме да имаме в живота.

(Не мога да не се усмихна, докато чета този закон. Той просто осмисля цялото това съществуване, с което сме се заели. Да намеря себе си, да правя това, което ме прави щастлива и да се почувствам в хармония с целия свят. Какво повече трябва да се вложи в смисъла на думата щастие?)

=4= Закон за развитието

Където и да отида, пак ще съм аз. Ако искаме да израснем духовно, то промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не от хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда. Единственото, което ни е дадено на тепсия, сме ние, самите ние и затова имаме власт и контрол само над самите нас. Когато променим нашето собствено Аз, тогава и животът ни се променя.

(Връзката между този закон и закони =6= и =9= е особено тясна, според мен.)

=5= Закон за отговорността

Когато нещо куца, то е защото куца в самите нас. Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля, отразява нас. Трябва да поемем отговорност за нещата, случващи се в живота ни.

(Този закон + закон =9= обясняват много от настоящите ни проблеми. Хубавото е, че дават и напътствия как да ги разрешаваме.)

=6= Закон за свързването

Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда маловажно, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си. Всяка крачка води до следващата и т.н. Някой трябва да свърши първия етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния. Нито първият, нито последният са от жизнено значение, освен, че и двата са нужни, за да се завърши самата цел. Минало, настояще и бъдеще са свързани помежду си и са едно цяло.

(Точно тук искам да вмъкна една препратка, като напомняне на мен самата, към "Сидхарта" на Херман Хесе, където много интересно е поставен въпросът за несъществуващото време. В едно просто изречение това може да бъде изказано по следния начин: Аз преди, сега и в бъдеще съм винаги Аз.)

=7= Закон за фокусирането

Не сме способни да си мислим за две различни неща абсолютно едновременно. Трябва да вършим нещата постепенно, да изкачваме стълбичката на задачите стъпало по стъпало. В момента, в който се разсеем и загубим своята съсредоточеност, лесно може да ни обземе несигурност, дори яд.

(Аз бих добавила, че когато загубим концентрацията си върху целта си, сме много по-склонни да я зарежем, за да се върнем в комфортната си зона, където се чувстваме сигурни и незастрашени от провал. Често поради тази причина не осъществяваме мечтите си, те са извън тази зона, а пътят за осъществяването им иска не само концентрация, но и постоянство, упоритост и доста често безстрашие. От друга страна той не се отнася само за целите и мечтите ни. Лесно можем да го съотнесем и към ежедневните ни задължения и задачи. До този закон, без да съм подозирала че изобщо е закон, стигнах още като малка, когато майка ми ме караше да оправям кочината в стаята си. В един такъв момент на отегчение, в който майка ми с назидателен тон ме бе изпратила в разхвърляната ми стая и се чудех откъде да започна, не зная от къде ми хрумна една проста фраза, която си повтарям и до ден днешен: "Малко по малко всичко си идва на мястото". С годините, а те вече станаха много, тази фраза (сега зная, че си е чисто утвърждение) стана част от живота ми в ситуации, когато трябва да поставя не само околната си среда в ред, но и себе си, чувствата си и емоциите си. Оказа се много полезна.)

=8= Закон за даването и човечността

Ако вярваме в нещо, че е истина, то по някое време в живота си, ще трябва да докажем, че това наистина е така. Тук е мястото, където да изкажем това, което сме научили от житейската си практика.

(Признавам си този закон в началото малко ме обърка. Не мисля, че го разбирах правилно, докато не се запознах с тезата, че "в живота ни се случва това, в което вярваме" и не го изпитах емпирично. Прост пример: Вярвах, че разделите са трудно, тежко нещо, през което се преминава с много сълзи, болка и минимум няколко месеца депресия. Е, точно това ми се случи първия път. След промяната, започнах да си създавам нови убеждения и едно от тях беше, че раздялата е естествен процес, в който няма нищо страшно и може да премине леко и без много сътресения - е, така се и получи. Една и съща ситуация, две различни нагласи. Една и съща монета - две различни страни - изборът от коя да я гледаме е само и единствено наш. Т.е. винаги идва момент, в който животът ни поставя в ситуация, която да потвърди или промени вярванията и убежденията ни. Най-често попадаме в такива ситуации, които затвърждават искрените ни вярвания или поне ние така ги възприемаме. Всъщност е само въпрос на гледна точка.)

=9= Закон за тук и сега

Гледайки назад към това, което сме били преди, изключително пречи да се съсредоточим изцяло върху тук и сега. Старите ни мисли, начин на поведение, старите ни мечти пречат да си създадем нови.

(Предполагам този закон звучи малко страшничко, но има огромна мъдрост в него. Отне ми време да го разгадая. Колкото просто звучи, толкова и противоречиво, особено като се има предвид, че именно миналото е основата, върху която стъпва настоящото ни Аз. След малко размисли осъзнах, че Аз е тук и сега. То не се нуждае от миналото, за да съществува, то вече е така или иначе точно тук и точно сега. И за да доопикантя нещата, няма как да не направя връзката със закон =6=. Т.е. време не съществува, всичко е тук и сега и този своеобразен континуум концентрира в себе си абсолютно всичко - минало, настояще и бъдеще и ядрото му съм Аз. Отделно към този закон определено ще се върна и в друго заглавие, посветено на програмите, които са ни заложени от родителите ни и програмите, които си залагаме сами цял живот и според които живеем.)

=10= Закон за промяната

Историята се повтаря, докато не научим всички уроци, от които се нуждаем, за да променим своя път.

(Това си звучи направо страшно, но си е вярно - изпитано и доказано. Не може да не сте попадали отново и отново в една и съща ситуация, разбира се на различни места, вероятно с различни участници, но в основата си много подобна. Това ме е смайвало. Оказа се, че за да прекъсна повтарянето ,трябва да променя подхода си, гледната си точка и да науча нещо ново, най-вече за себе си. Беше трудно, докато не знаех този прост закон, сега не е нужно да чакам деветдесетия път нещо да се случи отново, за да се сетя, че трябва да направя промяна. Достатъчно е да се повтори за втори път, което си е много разтоварващо.)

=11= Закон за търпението и отплатата

Всяка награда изисква първоначален труд. Дар с дълготрайна и голяма стойност изисква търпение и упорит труд. Истинската радост произтича от това да правим това, което се предполага. Трябва да изчакаме отплатата за труда ни да дойде сама и когато й е дошло времето.

(Търпението се оказа един от най-трудните уроци, които трябваше да усвоя и всъщност все още уча. Винаги когато си помисля, че съм се научила на търпение, животът ми предоставя тест. Признавам си понякога се провалям, но и често се изненадвам сама от себе си, което много ме радва. Чувствам как раста и се самовъзпитавам. Процесът може да е много забавен, наред с всички съпътстващи трудности. Наблюдавам себе си и виждам как се променям. Красиво е. В крайна сметка наградата си заслужава.)

=12= Закон за значимостта и вдъхновението

Получаваме това, което сме дали. Истинската стойност на всичко, което получаваме е пряко зависима от енергията и намеренията, които сме вложили в усилията си. Всеки наш личен принос е принос към Цялото и всички наши действия, извършени с любов дават живот и го вдъхновяват.

(Донякъде повтаря закон =1= или "каквото посееш, това ще пожънеш", но това, както и всички останали тесни обвързаности между отделните закони, само доказват взаимосвързаността на всичко.)



Защо се оказва по-трудно, отколкото изглежда?

Последните два месеца и нещо се оставих по течението на съдбата. Събитията просто се навързваха едно след друго с шеметна скорост. От една книга попадах на следваща, без дори да полагам усилия да ги търся. Запознах се с хора, които се оказаха запознати с темите, за които четях и се оказах в една много необичайна ситуация - информацията, която оставаше неясна, сама намираше път да стигне до мен. Все още не съм излязла от този период и все още не  съм систематизирала всичко, но постепенно нареждам пъзела и съвсем скоро ще имам малка ясна картинка, която много бих искала да споделя.

 

След няколко провала на някои от експериментите, предложени в "Е на квадрат", които се опитах да проведа преди няколко месеца, се запитах защо не се получава? Кое не правех правилно? Къде можех да намеря отговорите? Отказах да повярвам, че грешката е изцяло в мен, в неправилното прилагане на напътствията на авторката. И започнах да търся. И отговорите се оказаха не много далече.  Оказа се, че книгата на Пам Граут "Е на квадрат" е прекрасно, много увлекателно четиво, но не е  напълно приложима за тепърва начинаещи. Тя е много подходяща за всички онези, които вече са овладели основни принципи на мислене и логика, които авторката, за съжаление, не е описала. Хубавото е, че в други източници открих много информация, за което тя пише, но много по-подробно разгледана и се оказва, че зад тези прости експерименти, които тя така примамливо ни предлага да изпробваме, стоят системи и познание, с които според мен всеки трябва да се запознае, преди да се впусне в приключението. А то си е истинско приключение, ако се реши човек да се пробва.

 

Това малко предизвикателство, да се опитам да направя нещо позитивно в живота си, като предизвикам себе си да пробвам нещо ново, се оказа огромно пространство с неизчерпаеми възможности. В началото се изплаших, защото колкото повече информация намирах, толкова по-сложни ставаха нещата, толкова повече информация извираше и се получи така, че все едно копнах два-три пъти на едно място, а оттам избликна цял гейзер.

 

Истината е, че информацията е прекалено много и разбира се не всичко разбирам или ми допада. Трябваше да си направя сито, през което да прекарвам всичко. Основният критерий станаха усещанията ми. Тук идва и много деликатна ситуация. Осъзнах, че дали една или друга информация е полезна, зависи единствено и само от този, който я приема. Както се казва - "боклукът за един се оказва съкровище за друг".

 

Аз следвам своя път. Пресявам през собственото си усещане за доволство и щастие. Резултатът от тези няколко месеца е, че усещам колко по-спокойна и удовлетворена се чувствам. Имам дълъг път пред себе си, но усещам, че е правилният. Прекрасно е пътуването към себе си и съм твърдо решена да извървя колкото се може повече от пътя, който да ме отведе към хармонично аз.