12-те закона на кармата

Винаги идва един момент, когато човек осъзнава, че животът е прекалено дълъг или прекалено кратък, за да го живее както не му харесва.

Честно казано винаги ми е било интересно да разбера механизмите на това нещо, което хората наричат карма и до колко тя въздейства на живота ни. Съвместима ли е със съдбата, свободния избор, до колко всъщност изборът ни е свободен, ако сме зависими от карма и съдба и такива неща. В съзнанието ми карма винаги е кореспондирала с усещане за тежест, или проблеми, които си мъкнем от предходни животи.  Като един любопитен човек започнах да си ровя. Открих много любопитни неща, но това,  на което попадах многократно и което много, много ми хареса и някак не съвпадаше с  изградената ми идея за карма са следните 12 закона на кармата. Тези 12 закона след това осъзнах, че са заложени в народни мъдрости, в основополагащите принципи на световни религии и в много от теориите на автори, авторитети в областта на самоусъвършенстването

=1= Великият закон

"Каквото посееш, това ще пожънеш" или познат още като Законът за Причината и следствието.

Каквито сигнали изпращаме към Вселената, с такива ще ни отвърне съответно тя. Ако това, което искаме е любов, щастие, мир, приятелство, ти тогава ние би трябвало да сме такива - щастливи, миролюбиви, любвеобилни, приятели. Отрицателната енергия, която изпращаме към другите, се връща като бумеранг към нас десетократно.

(Или всички онези книги написани на тема "позитивно мислене", "силата на мисълта" и т.н. се базират на този закон. Общото между всички тях е именно той.)

=2= Закон на смирението

Това, което отказваме да приемем, ще продължи да витае около нас. Ако това, което виждаме в околните е враг или човек, притежаващ негативни черти, то тогава няма как да преминем и ние към по-високо ниво на съществуване и опит.

(Аз лично намирам този закон в тясна връзка със законите =5= и =8=. Нашият вътрешен свят предопределя заобикалящия ни. Привличаме с огромна сила неща, събития и хора, които не харесваме или от които се страхуваме. В това да приемаме светът такъв какъвто е, без да съдим и да приемаме драматично всичко, което не ни харесва, се крие разковничето към блажено спокойствие. Това ми напомня за едно от "четирите споразумения" на Дон Мигел Руис: "Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание". Много по-разумно е да обръщаме внимание на собствените си вътрешни противоречия и да изчистваме тях, отколкото да хабим енергия и нерви за чуждите лични проблеми, които хората се опитват да проектират върху нас. Колкото повече се впрягаме, толкова по-уязвими ставаме, толкова повече такива ситуации и хора привличаме.)

=3= Закон на създаването

Животът не е просто даденост, ние сме част от него и имаме важна роля в него. Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън. Каквото и да ни заобикаля, то само ни дава уроци за нашата вътрешна хармония. Тоест да бъдем себе си и да се обграждаме с това, което искаме да имаме в живота.

(Не мога да не се усмихна, докато чета този закон. Той просто осмисля цялото това съществуване, с което сме се заели. Да намеря себе си, да правя това, което ме прави щастлива и да се почувствам в хармония с целия свят. Какво повече трябва да се вложи в смисъла на думата щастие?)

=4= Закон за развитието

Където и да отида, пак ще съм аз. Ако искаме да израснем духовно, то промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не от хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда. Единственото, което ни е дадено на тепсия, сме ние, самите ние и затова имаме власт и контрол само над самите нас. Когато променим нашето собствено Аз, тогава и животът ни се променя.

(Връзката между този закон и закони =6= и =9= е особено тясна, според мен.)

=5= Закон за отговорността

Когато нещо куца, то е защото куца в самите нас. Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля, отразява нас. Трябва да поемем отговорност за нещата, случващи се в живота ни.

(Този закон + закон =9= обясняват много от настоящите ни проблеми. Хубавото е, че дават и напътствия как да ги разрешаваме.)

=6= Закон за свързването

Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда маловажно, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си. Всяка крачка води до следващата и т.н. Някой трябва да свърши първия етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния. Нито първият, нито последният са от жизнено значение, освен, че и двата са нужни, за да се завърши самата цел. Минало, настояще и бъдеще са свързани помежду си и са едно цяло.

(Точно тук искам да вмъкна една препратка, като напомняне на мен самата, към "Сидхарта" на Херман Хесе, където много интересно е поставен въпросът за несъществуващото време. В едно просто изречение това може да бъде изказано по следния начин: Аз преди, сега и в бъдеще съм винаги Аз.)

=7= Закон за фокусирането

Не сме способни да си мислим за две различни неща абсолютно едновременно. Трябва да вършим нещата постепенно, да изкачваме стълбичката на задачите стъпало по стъпало. В момента, в който се разсеем и загубим своята съсредоточеност, лесно може да ни обземе несигурност, дори яд.

(Аз бих добавила, че когато загубим концентрацията си върху целта си, сме много по-склонни да я зарежем, за да се върнем в комфортната си зона, където се чувстваме сигурни и незастрашени от провал. Често поради тази причина не осъществяваме мечтите си, те са извън тази зона, а пътят за осъществяването им иска не само концентрация, но и постоянство, упоритост и доста често безстрашие. От друга страна той не се отнася само за целите и мечтите ни. Лесно можем да го съотнесем и към ежедневните ни задължения и задачи. До този закон, без да съм подозирала че изобщо е закон, стигнах още като малка, когато майка ми ме караше да оправям кочината в стаята си. В един такъв момент на отегчение, в който майка ми с назидателен тон ме бе изпратила в разхвърляната ми стая и се чудех откъде да започна, не зная от къде ми хрумна една проста фраза, която си повтарям и до ден днешен: "Малко по малко всичко си идва на мястото". С годините, а те вече станаха много, тази фраза (сега зная, че си е чисто утвърждение) стана част от живота ми в ситуации, когато трябва да поставя не само околната си среда в ред, но и себе си, чувствата си и емоциите си. Оказа се много полезна.)

=8= Закон за даването и човечността

Ако вярваме в нещо, че е истина, то по някое време в живота си, ще трябва да докажем, че това наистина е така. Тук е мястото, където да изкажем това, което сме научили от житейската си практика.

(Признавам си този закон в началото малко ме обърка. Не мисля, че го разбирах правилно, докато не се запознах с тезата, че "в живота ни се случва това, в което вярваме" и не го изпитах емпирично. Прост пример: Вярвах, че разделите са трудно, тежко нещо, през което се преминава с много сълзи, болка и минимум няколко месеца депресия. Е, точно това ми се случи първия път. След промяната, започнах да си създавам нови убеждения и едно от тях беше, че раздялата е естествен процес, в който няма нищо страшно и може да премине леко и без много сътресения - е, така се и получи. Една и съща ситуация, две различни нагласи. Една и съща монета - две различни страни - изборът от коя да я гледаме е само и единствено наш. Т.е. винаги идва момент, в който животът ни поставя в ситуация, която да потвърди или промени вярванията и убежденията ни. Най-често попадаме в такива ситуации, които затвърждават искрените ни вярвания или поне ние така ги възприемаме. Всъщност е само въпрос на гледна точка.)

=9= Закон за тук и сега

Гледайки назад към това, което сме били преди, изключително пречи да се съсредоточим изцяло върху тук и сега. Старите ни мисли, начин на поведение, старите ни мечти пречат да си създадем нови.

(Предполагам този закон звучи малко страшничко, но има огромна мъдрост в него. Отне ми време да го разгадая. Колкото просто звучи, толкова и противоречиво, особено като се има предвид, че именно миналото е основата, върху която стъпва настоящото ни Аз. След малко размисли осъзнах, че Аз е тук и сега. То не се нуждае от миналото, за да съществува, то вече е така или иначе точно тук и точно сега. И за да доопикантя нещата, няма как да не направя връзката със закон =6=. Т.е. време не съществува, всичко е тук и сега и този своеобразен континуум концентрира в себе си абсолютно всичко - минало, настояще и бъдеще и ядрото му съм Аз. Отделно към този закон определено ще се върна и в друго заглавие, посветено на програмите, които са ни заложени от родителите ни и програмите, които си залагаме сами цял живот и според които живеем.)

=10= Закон за промяната

Историята се повтаря, докато не научим всички уроци, от които се нуждаем, за да променим своя път.

(Това си звучи направо страшно, но си е вярно - изпитано и доказано. Не може да не сте попадали отново и отново в една и съща ситуация, разбира се на различни места, вероятно с различни участници, но в основата си много подобна. Това ме е смайвало. Оказа се, че за да прекъсна повтарянето ,трябва да променя подхода си, гледната си точка и да науча нещо ново, най-вече за себе си. Беше трудно, докато не знаех този прост закон, сега не е нужно да чакам деветдесетия път нещо да се случи отново, за да се сетя, че трябва да направя промяна. Достатъчно е да се повтори за втори път, което си е много разтоварващо.)

=11= Закон за търпението и отплатата

Всяка награда изисква първоначален труд. Дар с дълготрайна и голяма стойност изисква търпение и упорит труд. Истинската радост произтича от това да правим това, което се предполага. Трябва да изчакаме отплатата за труда ни да дойде сама и когато й е дошло времето.

(Търпението се оказа един от най-трудните уроци, които трябваше да усвоя и всъщност все още уча. Винаги когато си помисля, че съм се научила на търпение, животът ми предоставя тест. Признавам си понякога се провалям, но и често се изненадвам сама от себе си, което много ме радва. Чувствам как раста и се самовъзпитавам. Процесът може да е много забавен, наред с всички съпътстващи трудности. Наблюдавам себе си и виждам как се променям. Красиво е. В крайна сметка наградата си заслужава.)

=12= Закон за значимостта и вдъхновението

Получаваме това, което сме дали. Истинската стойност на всичко, което получаваме е пряко зависима от енергията и намеренията, които сме вложили в усилията си. Всеки наш личен принос е принос към Цялото и всички наши действия, извършени с любов дават живот и го вдъхновяват.

(Донякъде повтаря закон =1= или "каквото посееш, това ще пожънеш", но това, както и всички останали тесни обвързаности между отделните закони, само доказват взаимосвързаността на всичко.)