Защо се оказва по-трудно, отколкото изглежда?

Последните два месеца и нещо се оставих по течението на съдбата. Събитията просто се навързваха едно след друго с шеметна скорост. От една книга попадах на следваща, без дори да полагам усилия да ги търся. Запознах се с хора, които се оказаха запознати с темите, за които четях и се оказах в една много необичайна ситуация - информацията, която оставаше неясна, сама намираше път да стигне до мен. Все още не съм излязла от този период и все още не  съм систематизирала всичко, но постепенно нареждам пъзела и съвсем скоро ще имам малка ясна картинка, която много бих искала да споделя.

 

След няколко провала на някои от експериментите, предложени в "Е на квадрат", които се опитах да проведа преди няколко месеца, се запитах защо не се получава? Кое не правех правилно? Къде можех да намеря отговорите? Отказах да повярвам, че грешката е изцяло в мен, в неправилното прилагане на напътствията на авторката. И започнах да търся. И отговорите се оказаха не много далече.  Оказа се, че книгата на Пам Граут "Е на квадрат" е прекрасно, много увлекателно четиво, но не е  напълно приложима за тепърва начинаещи. Тя е много подходяща за всички онези, които вече са овладели основни принципи на мислене и логика, които авторката, за съжаление, не е описала. Хубавото е, че в други източници открих много информация, за което тя пише, но много по-подробно разгледана и се оказва, че зад тези прости експерименти, които тя така примамливо ни предлага да изпробваме, стоят системи и познание, с които според мен всеки трябва да се запознае, преди да се впусне в приключението. А то си е истинско приключение, ако се реши човек да се пробва.

 

Това малко предизвикателство, да се опитам да направя нещо позитивно в живота си, като предизвикам себе си да пробвам нещо ново, се оказа огромно пространство с неизчерпаеми възможности. В началото се изплаших, защото колкото повече информация намирах, толкова по-сложни ставаха нещата, толкова повече информация извираше и се получи така, че все едно копнах два-три пъти на едно място, а оттам избликна цял гейзер.

 

Истината е, че информацията е прекалено много и разбира се не всичко разбирам или ми допада. Трябваше да си направя сито, през което да прекарвам всичко. Основният критерий станаха усещанията ми. Тук идва и много деликатна ситуация. Осъзнах, че дали една или друга информация е полезна, зависи единствено и само от този, който я приема. Както се казва - "боклукът за един се оказва съкровище за друг".

 

Аз следвам своя път. Пресявам през собственото си усещане за доволство и щастие. Резултатът от тези няколко месеца е, че усещам колко по-спокойна и удовлетворена се чувствам. Имам дълъг път пред себе си, но усещам, че е правилният. Прекрасно е пътуването към себе си и съм твърдо решена да извървя колкото се може повече от пътя, който да ме отведе към хармонично аз.