Тайната

Снощи изгледах филма Тайната.
(ако се интересувате, може да го намерите в ютуб)
Определено, ако го бях изгледала няколко месеца по-рано, щях да си помисля, че е голяма глупост.

Всъщност нещата в живота ми се развиха някак странно, за да стигна до него. Обичам да чета много. Обичам да си вземам книги от библиотеката. Чета почти винаги, когато имам време за това - когато чакам пред зъболекарския кабинет, на спирката, понякога в обедната почивка и вечер преди лягане. Сами знаете, колко е трудно да се мъкне постоянно книга в чантата, затова решението беше ясно - свалям си книги направо на телефона.Често изпадам в ситуации, когато наистина не зная коя книга да похвана. Изборът е огромен. Миналата година зимата, да бъда по-конкретна, животът ми започна да се изменя, бавно, но сега, като погледна назад - сигурно. Първата промяна дойде от запознанството ми с прекрасен мъж, който, както тогава ми се стори, беше безкрайно различен в мисленето си от всички хора в обкръжението ми. Постепенно се сприятелихме. В началото всички неща, които ми обясняваше за простите закони на химия, физика и биология и как те действат не само в материалния свят, но и в духовния, ми се струваха малко далечни и нереални. Определено ми бяха интересни, но да си призная, някак ми звучаха като мит или от онези приказки, които ставаха реалност само за някои богоизбрани, а за останалите си оставаше реалността. Винаги обаче съм имала доверие в нумерология, астрология и карма, но това бяха съвсем нови възгледи за мен. Трябваше да мине много време и да променя начина си на мислене и възприятията си, за да разбера и най-вече приема идеята. Ако това не се беше случило, митовете и приказките щяха да си останат такива.

И след тази дълга предисловност, да кажа всъщност как миналата година животът ми започна да се развива в нова посока. Няколко месеца след запознанството отново бях пред дилема коя книжка да похвана. Ровех и ровех из сайта Моята библиотека, но нищо интересно не ми попадаше. Тогава изпробвах изпитания метод "произволно произведение". Излезна ми Робин Шарма "Монахът, който продаде своето ферари". Бях чувала за нея. И я отворих. Започнах да я чета. Стигнах до средата. Не ми беше много интересна. Тогава бях в етап на живота си, в който бях доволна от всичко, което имах, работата си, приятеля си... или поне така си мислех, че всичко е наред. Доволна обаче, не е щастлива и това го разбирам едва сега. Зарязах книгата на средата и се захванах с творчеството на Блага Димитрова. До есента. Тогава с приятеля ми се разделихме за втори път. Сценарият вече го бяхме играли. Всичко това изживявах за втори път в две последователни есени. Бяхме заедно от 6 години и вече нервите ми не издържаха да ми причинява едно и също нещо всяка година. Започнах да търся вината в себе си. Естествено прочетох "Да се обичаме с отворени очи" и "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". Отговорих си на някои въпроси, но не беше достатъчно. Чувствах се наранена, предадена, ужасно нещастна. И просто знаех, нещо в мен трябваше да се промени. Не беше нормално едни и същи неща да ми се случват втора година подред. Вече бях чела някъде, че ако не сме научили някакъв урок, определени събития се връщат отново и отново към нас, докато най-накрая не го научим. Е определено този път бях решена да си науча каквото трябва, защото този цирк не можеше да продължава вечно.

Първите две книги ми отвориха очите, че ако се затварям в себе си и потъвам в емоциите си и собствените си мисли, нищо нямаше да постигна. Това си беше като да искам да откажа цигарите, да имам запас от стек цигари и да съм затворена в една гола стая и да нямам нищо друго, което да правя. Трудно ще се откажа да пуша, нали? Реших да зарежа стека с цигари в стаята и да изляза. Тогава си спомних за книгата за монаха и неговото ферари. Време беше да я завърша и го почувствах, че си му беше дошло времето за това. Завърших я. След нея и "Сидхарта" на Херман Хесе и "Към себе си" на Марк Аврелий, и "Очаквай чудеса" на Джо Витале, и "Кармата" на Наина Владимирова и още един куп подобни. Всъщност както знаете, заринати сме от подобни книги: "Ключът", "Факторът привличане", "Нулеви ограничения", "Е на квадрат", "Тайните послания на водата"... няма нужда да изброявам всички. Те всички в общи линии казват едно и също: позитивно мислене! позитивна нагласа! позитивни очаквания! И така всъщност стигнах и до филма "Тайната" и всичко това в рамките на няколко месеца. 

Всъщност единственото, което разбрах със сигурност е, че за да имат тези книги ефект е, човек да се чувства в правилното време и място в живота си за тях. Иначе е просто нещо, което ще прочетете и ще подминете, както аз зарязах монаха и неговото ферари миналата година - просто не бях готова все още. 

Сега се чувствам като в ново приключение. Подобно се чувствах седмиците преди да тръгна за дългоочакваната ми екскурзия в Турция и през цялото време там. Бях спестявала за това от закуски (буквално), бях си представяла колко ще е прекрасно, бях направила списък на багажа една седмица преди заминаването и знаете ли какво? Беше много по-прекрасно отколкото си го бях представяла. Интересно ми е сама да изпробвам техниките и да си правя експерименти. 

Съчетах прочетеното от няколко книги. Не всичко написано в книгите върши работа за мен и си избрах нещата, които най-много ми допаднаха. Все пак всичко трябва да стане по естествен път, а не насила. Най-трудно ми е да овладявам емоциите си и да ги трансформирам от отрицателни в положителни. Да не говорим за мислите. Аз съм многословен човек, представете си в главата ми тогава какво многомислие е. Открих обаче, че е най-трудно да се справям с мисли от рода на "не ми харесва нещо си", "не искам нещо си"... дали има или няма "не" пред нещото, няма значение, аз пак концентрирам мисълта си върху него и пак така или иначе мисля за него. Трудно ми е да заменя примерно: "не искам да закъснея" с "искам да стигна навреме" или "сега нямам пари за тези обувки" със "много скоро тези обувки ще са мои", или "не се чувствам добре" с "ще се оправя за нула време" , или "какво ще правя, ако остана без работа" с "ще се справя със всяка ситуация" или нещо от този род. Все още съм начинаеща и това много ме вълнува. Друг коварен момент, с който се сблъсквам е трансформирането на чувствата от отрицателни към положителни. Момичетата отлично знаят, че като им се доплаче, целият свят се срива. Аз съм самата драма в действие. Много съм емоционална, постоянно съм в буря от чувства и емоции и най-лошото е, че съм като кораб без рул и силен екипаж в окото на тази бурята. Да си призная често потъвам и трябва да си се вадя от дълбините дълго и мъчително. Сега искам да променя това и да се науча сама да си бъда и рул и екипаж.  За целта упражнявам волята си. Започнах направо със сериозните неща. За да се науча да контролирам мислите, емоциите и чувствата си, ми трябва силна воля, иначе ще пробвам няколко пъти, ще видя, че не се получава и ще се откажа. За целта си поставих тежко условие - спрях цигарите - от раз. Започнах физически тренировки всяка сутрин преди работа + събота и неделя. Не пропускам ден. Това е трудно. Има резултат определено. Чувствам се прекрасно. Енергична съм, кожата ми се освежи, много по-спокойна съм и се чувствам щастлива и балансирана. След като укрепих волята си, започнах да следя по-изкъсо мислите и емоциите си. Когато уловя негативна мисъл, заменям я с позитивния й еквивалент и се концентрирам върху някаква прекрасна мисъл, за да успея да заменя неприятното чувство с приятно. Харесала съм си една сцена от любим филм и си представям, че на мястото на главната героиня съм аз. Така няколко минути си релаксирам, ако е нужно си пускам и любима музика. Колкото по-често го правя, толкова по-лесно става всеки следващ път. Подобно на физическите ми тренировки. И преди тренирах, но го правех по задължение някак, а сега го правя, за да се чувствам добре и не ми тежи да ставам всяка сутрин в 6:00, да си пускам музика и да се отдавам поне 30 минути на идеята да изглеждам чудесно и във форма, да се чувствам добре в собствената си кожа. Определено волята е ключът. И разбира се желанието. Без него не става както трябва. А трудни моменти на изпитание има, но то е защото зная, че все още не съм се отървала от всички съмнения, разбира се работя по въпроса. С практиката всичко си идва на мястото. 

Най-хубавото нещо е, че не губя нищо. Малко позитивно мислене не е навредило на никого, а аз мисля да ми помогне и то много. Изминали са едва няколко месеца и виждам толкова хубава промяна в себе си, нямам търпение да видя какво ще се се е получило след още половин година... година... няколко години. 

Ако някой може да сподели личното си преживяване в това приключение или нещо интересно прочетено в тази насока, ще е страхотно :) 

Прекрасен ден ви пожелавам и не забравяйте да си мечтаете :)