Случвало ли ви се е да предусещате нещата от живота?
Да се събудите сутрин и просто да знаете, че нещо важно предстои да се случи.
Да предусещате, че човекът, който най-много искате да се сети за вас, ще ви се обади или ще ви изпрати съобщение.
Да си вършите ежедневните неща и нещо определено да ви се набива някак необичайно начесто пред погледа - определено число, определена песен, модел кола, цвят, дума (ако щете) и не след дълго нещо значимо ви се случва и то по някакъв начин свързано с натрапника.
Да почувствате с цялото си същество, че нещо прекрасно предстои?
Да се забавите само със секунди и това да е променило живота ви?
Да почувствате с цялото си същество, че нещо прекрасно предстои?
Да се забавите само със секунди и това да е променило живота ви?
Някои казват, че това е начинът на вселената да ни подготви за нещо, което предстои, други не вярват на тези и казват, че са просто съвпадения или самовнушения. Вие от кои хора сте?
Аз лично вярвам, че няма случайни неща, всичко има някакъв смисъл и животът е точно толкова прост, ако се научим да разчитаме знаците, колкото е и сложен, ако живеем в хаос.
Да си призная, не винаги съм била такава, т.е. не винаги съм обръщала внимание на случващото се около мен по начина, по който го правя сега, но винаги съм имала усещания, предчувствия, забелязвала съм натрапниците, но рядко съм отделяла време да помисля или съм си поставяла за задача да наблюдавам какво ще се случи след като забележа, че нещо подобно се случва.
Е, напоследък забелязвам и анализирам. Прочетох и малко литература по въпроса и се отдадох на забавни изследвания. Никоя книга не е в състояние да ме убеди в каквото и да било, ако сама не видя резултатите с очите си. И така. Започнах да наблюдавам себе си и ежедневието си по-внимателно. Подходих като истински изследовател. Започнах да си водя бележки. И това даде резултат. Ще ви разкажа за един конкретен и много пресен случай, който ме накара да повярвам, че всъщност всичките тези изписани неща за вселена, връзки, мисли, знаци т.н. имат доста голяма доза истина. А дали е било съвпадение... не зная, но мисля да проверя, защото не мисля да спирам с опитите си.
Та конкретният случай, за който вече споменах е следният: Към края на октомври миналата година, от около две седмици наблюдавах зорко случващото се с мен и около мен и нищо интересно не се случваше, до една сряда. Забелязах, че доста често по улиците забелязвам коли с варненски регистрации. Отначало не придадох някакво особено значение, все пак не е нещо необичайно, но през следващите дни чувството се засили. Накъдето и да се обърнех имах чувството, че изскачаше кола с В най-отпред на регистрационния номер. Пусках телевизора - новини с репортаж от Варна, отварях фейсбук, снимки от Варна, приятели тагнати във Варна. Сякаш всичко около мен се беше наговорило да привлича вниманието ми към Варна. И какви се случи в последствие. Няколко дни от мисловни линкове към морската столица една вечер бяхме седнали с моя приятелка да пием по едно коктейлче след работа за разпускане. Рожденият й ден наближаваше и бяхме решили да отидем да се поглезим на спа някъде, но все още не бяхме решили къде. Започнахме да прехвърляме идеи и сайтове на хотели. Говорихме за Велинград, за Хисар, Девин... Все нещо не ни харесваше. Тогава от нищото се сетих за мой колега, който каза, че лятото със семейството си е посетил чудесен нов хотел във Варна с прекрасен спа център. Отворихме сайта и веднага направихме резервации. Прекарахме си чудесни три дни във Варна. Направи ми впечатление, че още на другия ден, след като направихме резервацията, Варна спря да се натрапва в съзнанието ми. Сякаш колите с такава регистрация изчезнаха, медийния интерес намаля и пори не чух името Варна дълго след това.
Друг много показателен пример: Една вечер след работа реших да се прибера пеша. Имах нужда да повървя, да се разсея. Беше много ветровито, но това не ме отказа. Вървях си пеша и си слушах музика. По път срещнах стара позната, с която от години само се поздравяваме, този път, не зная защо, я попитах как е и как е семейството й. Поговорихме по-малко от минута и продължих по пътя си. Вече бях много близо до вкъщи, когато на десетина метра пред мен от петия етаж на жилищен блок падна стъклото на прозорец. Бях поразена. Ако не бях срещнала тази позната, можеше да бъде върху мен. Съдба? Или случайност? Това няма как да проверя, за съжаление, поне все още не зная как.
Друг много показателен пример: Една вечер след работа реших да се прибера пеша. Имах нужда да повървя, да се разсея. Беше много ветровито, но това не ме отказа. Вървях си пеша и си слушах музика. По път срещнах стара позната, с която от години само се поздравяваме, този път, не зная защо, я попитах как е и как е семейството й. Поговорихме по-малко от минута и продължих по пътя си. Вече бях много близо до вкъщи, когато на десетина метра пред мен от петия етаж на жилищен блок падна стъклото на прозорец. Бях поразена. Ако не бях срещнала тази позната, можеше да бъде върху мен. Съдба? Или случайност? Това няма как да проверя, за съжаление, поне все още не зная как.
Тези случаи ме подтикна да продължа с изследванията си. И в момента съм по средата на нов опит. Ще споделя, след като го завърша :) Интересно ми е да засека колко често се появяват знаците, колко често ги забелязвам, колко време след появяването им настъпва събитие.
Също така ми е интересно другите хора какви наблюдения имат по въпроса с връзките и предчувствията, какъв опит имат и как разчитат знаците в собствения си живот, ще се радвам много, ако споделите. Мисля, че би било много полезно за много други като мен.
Пожелавам ви прекрасен и изпълнен с приключения ден :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар