Четирите качества на Съзнателната връзка

Последните няколко дни всички разговори около мен и с мен се въртят около една обща тематика: връзките. Тази сутрин получих този интересен линк със следния текст: 

 (Текстът е на Shelly Bullard. Преводът е мой. Който желае, може да прочете оригиналния текст тук)

 

Четирите качества на Съзнателната връзка

Наближаваме време, в което връзките са готови да претърпят основно премоделиране. Настоящата парадигма не действа. Хората са незадоволени в любовта; хората не знаят как да направят връзката си успешна. 

И вярвате или не, това не е лошо нещо. Системата се срива, когато нещата се променят. Вярвам, че това е, което се случва с интимните връзки. Сривовете ни помагат да се придвижим към съзнателната любов.

Какво всъщност е съзнателна връзка?

Това е връзка, в която и двамата партньора се чувстват обвързани към чувство за цел. Целта е тяхното израстване - индивидуално и колективнo като двойка.  Израстване, което прави света по-добро място.

Сега, повечето хора влизат във връзки, за да задоволят личните си нужди. Това може да подейства за няколко години, но рано или късно връзката ни проваля и като резултат оставаме недоволни.

Когато двама човека се съберат с намерение за израстване, връзката се устремява към нещо много по-велико от доволство. Тя се превръща в пътешествие на еволюцията и двете личности имат възможност да израснат повече, отколкото биха могли сами. В резултат се получава дълбока удовлетвореност и дълготрайно чувство за пълнота.  

 

Така че, ако сте от тези, призовани да пренесат романтичната си връзка на следващо ниво, по-надолу са четири качества, които характеризират какво всъщност е съзнателна двойка. Добре дошли по пътя към съзнателната връзка. Това е любов на по-високо ниво…

1.      Съзнателната двойка не  е вкопчена в резултата от връзката – израстването е на първо място.

Това, че не сте привързан към резултата от връзката, не означава, че не се интересувате какво се случва! Не означава, че нямате фантазии за това, какво ще излезе от връзката.

Това, което означава е, че сте по-обвързани с израстването, отколкото с това да карате връзката да „работи”.

Истината е, че ние сме тука, за да се развиваме. Физически, психически, емоционално и духовно. Когато израстването спре, автоматично чувстваме, че нещо не е както трябва, защото е точно така. Без развитие, ние не изпълняваме целта на своята душевност.

За съжаление днешните връзки по-скоро задушават растежа, отколкото да го подхранват. Това е една от основните причини да се проваляме в романтичната любов.

Ние искаме нашите партньори да се държат по определен начин, насилваме се да угаждаме на другия и много скоро започваме да се чувстваме малки, потиснати и объркани относно това, в какво сме се превърнали. Това неизбежно кара връзката да изглежда като клетка, от която искаме да избягаме. Но тъжната истина е, че сме променили себе си.

Съзнателната двойка оценява израстването повече от всичко друго, защото партньорите знаят, че това е тайната за запазване на връзката жива. Въпреки че израстването е страшно (защото ни води към непознатото), партньорите са готови да се стремят към разширяване, дори и с риск за надрастване на връзката. Благодарение на това, връзката запазва естественото чувство на живот и любов между партньорите. 

2.   Всеки от партньорите във връзката е обвързан със собствените си гадости.

Партньорите в съзнателна двойка знаят, че всички ние имаме рани от миналото и разбират, че тези рани неизбежно се проявят, особено във връзка. С други думи, те очакват да се чувстват* изоставени, хванати в капан, отхвърлени, пренебрегнати и други подобни гадни чувства, които се надигат, когато се обвържем с друга личност. (*Бих желала тук да сложа една лична скоба, която не е в оригиналния текст. Лично на мен изказът на авторката „С други думи те очакват да се чувстват (…)” никак не ми допада. Аз намирам за много по-подходящо да се каже, че партньорите в осъзната двойка са напълно наясно, че тези чувства е възможно да се появят и това в никакъв случай не е страшно и няма нужда да се пренебрегват или потискат.  Именно това е предимството на осъзнатата двойка. Всеки познава себе си, знае какво може да очаква и как да се справя с появилите се неприятни емоции и чувства. Личностното израстване е особено важно, когато става дума за себеосъзнатост, способност за самонаблюдение и най-вече адекватно отношение към собствените чувства и емоции, което води до уравновесеност не само във вътрешния свят, но и в отношенията с околните. Това всъщност и авторката казва по-надолу :))

Повечето от нас все още вярват, че човек във връзка трябва да се чувства добре и когато лошите чувства изкристализират, значи нещо наистина много се е объркало. Това, което не успяваме да видим в ситуацията е, че тези гадни чувства идват от нашето собствено погрешно моделиране*. Тези проблеми не са причинени от нашите модели; те са причина от нашите убеждения. (Отново си позволявам лична скоба. Аз бих заменила “моделиране” с модели на разбиране)

Партньорите в съзнателна двойка са склонни да огледат миналите и настоящите проблеми във връзката, защото знаят, че изправяйки се срещу тези убеждения, могат да еволюират в нова реалност на връзката. Нефункционалните модели постепенно изчезват, но само когато първо поемем отговорността за тях. (И още една лична скоба: Поемането на лична отговорност е особено важно условие за здравите отношения, които създаваме. Тази отговорност се отнася до всички аспекти на израстването. Да осъзнаем, че нещо не е наред или че нещо липсва, да си го признаем и да вземем решение да променим всичко, са едни от най-трудните неща, с които се сблъскваме още в началото на израстването. Отговорността ни към себе си и партньора ни е да не оставяме нещата така, след като вече сме направили първите и най-трудни крачки и да продължим да намираме мотивация и начини да преоткриваме отново и отново себе си и другия.) 

3.   Всички чувства се приемат и нито един вътрешен процес не се осъжда. 

В съзнателната връзка се допускат всякакви чувства. Не само това, допуска се тези чувства и фантазии да се изразят пред партньора. Това е деликатна територия… не е лесно да се направи. Но също така е едно от най-лековитите неща, които можем да изпитаме във връзка. 

Много рядко се случва пълна откровеност относно кои сме и да позволим на партньора си също да бъде напълно откровен със себе си. Може да не харесаме каквото чуем; всъщност това може дори да ни вбеси, но това е цената, която трябва да платим, ако желаем партньорът ни да има свободата да е истински себе си.

Както вече казах, ние сме свикнали да преформяме и променяме себе си, за да удовлетворяваме хората, които обичамe, защото не искаме те да спрат да ни обичат. Това задушава любовта в нашите връзки.

Единствената опция е радикална честност: да разкрием части от нашата същност, които са трудни да споделяме и да позволим на партньора си да направи същото. В резултат на това се чувстваме опознати, видяни и истински разбрани – комбинация, която автоматично увеличава любовта ни.

4.      Връзката е мястото, където да практикуваме любов.

В края на краищата любовта е практика. Практикуване на приемане, на присъственост в настоящето, на прощаване и разширяване на сърцето до уязвими територии.

Понякога се отнасяме към любовта, като че е дестинация. Ние искаме да сме във вихъра на чувството през цялото време и когато него го няма, не се чувстваме удовлетворени от това, в което се е превърнала връзката ни. Според мен, това се случва, когато не разбираме основната идея на любовта.

Любовта е пътешествие и проучване. Тя изкарва наяве цялата гама нюанси на връзката. Запитвайте се „Какво би направила любовта тук?”. Отговорът на този въпрос винаги ще е различен и поради тази причина партньорите израстват по всевъзможни начини. 

Съзнателната двойка е въплъщение на любовта. Чрез нейната преданост и практика, любовта се проявява в живота и връзката на партньорите по начини, които те никога не са си и представяли.

  

_____________________________________________________

Връзките се оказват едно от най-трудните неща, които градим в живота си. На мен лично ми се струва, че всъщност връзката със самите нас е най-трудната от всички трудни връзки. 

Осъзнавам, че самопознанието, доверието в себе си и отговорността спрямо собственото си благополучие са основополагащите изходни точки за здрави връзки с околния свят. 

Мисля си, че ако не хвърляхме толкова сили: 

- да променяме себе си; 

- да променяме другите; 

- да се измъчваме, че не ни се получват връзките; 

- да следваме чужди лични истории и да прилагаме чужди модели;

- да се стремим към някакво точно определено развитие на връзката;

- да контролираме събитията и околните,

а се съсредоточим да опознаем и приемем себе си и другия в същността си/му, просто ще разберем как всичко това работи и няма да си губим повече времето с излишни драми и заблуждения. 

Връзките са прекрасен инструмент за опознаване на същности. В контраста, който раждат лесно можем да разберем кои сме, какво не искаме в живота си, а оттам и ясно да осъзнаем какво искаме, къде и как се чувстваме най-добре. 

Чувствата ни, желанията ни и емоциите ни са най-силните ни инструменти в процеса на себеосъзнаване, опознаване на околните и израстване. Поради тази причина са особено ценни и изискват особено внимание и грижа. 

Свободата да бъдем себе си, която даваме на себе си и на другия е устойчивата основа, върху която се полагат останалите отношения. Не е добър резултатът, ако промените, които правим по отношение на себе си, бъдат налагани от външни причини, мисли или желания. Ако такива се необходими, те следва да са в резултат на свободен личен избор с ясна идея и в хармония със същността ни, без да предизвикват неприятни чувства и емоции. 

В крайна сметка не трябва ли да сме доволни от живота си? Да не съжаляваме, че сме го пропиляли. Разбира се, няма как да сме щастливи 24/7, но когато знаем как да се справяме в критични ситуации, те дори могат да загубят страшната си репутация. Всичко е въпрос на гледна точка :)