Продължавам поредицата от видеа на Teal Swan. Следващото видео е относно поставянето на здравословни граници и темата идва съвсем естествено след темата за Енергийните вампири :)
Отново пояснявам, че преводът е по слух и се извинявам, ако някъде съм допуснала неточности.
Приятно слушане/четене, дано ви е полезно :)
Здравословни граници
Здравейте на всички,
Днес ще отговоря на въпрос, който
получавам отново и отново през последните 2 години. Въпросът е относно
границите. Какво са границите, как да поставя здравословни граници? И най-вече как да преосмисля идеята за границите
съвместимо с идеята за Вселената, която е едно цяло? Ние съществуваме в
триизмерна физическа реалност,
поради което се възприемаме като отделни личности и това дава основание
за възприемане на границата като разделение между това, което възприемаме като
себе си и това, което виждаме като друго.
Какво са границите? Границите са насоки
на това как някой свързва себе си с останала част от света. Те са правила за поведение,
изградени от смесица убеждения, мнения, нагласи, минали преживявания и социален опит. Личните граници оперират в две посоки,
засягайки входящите и изходящите взаимодействия с хората. Границите помагат за
определяне на индивида, като очертават нещата, които харесва и които не
харесва, кое е правилно за него и кое не. Определянето на тези неща ни помага
да разберем как бихме и не бихме допуснали да се държат с нас. Ето някои
признаци за нездравословни граници, които вие може би проявявате:
-
Казвате „не”, когато имате предвид „да” и „да”,
когато искате да кажете „
-
Чувствате вина, когато казвате „не”;
-
Действате срещу почтеността и ценностите си, за
да задоволите другите;
-
Замълчавате си, когато има какво да кажете;
-
Приемате чужди убеждения и идеи, за да ви
приемат;
-
Не противоречите, когато някой се е отнесъл зле
с вас;
-
Приемате физическо докосване или секс, когато не
го желаете;
-
Позволявате
да ви прекъсват или разсеят, за да угодите на някого;
-
Давате
твърде много, само за да ви възприемат като полезен;
-
Преангажирате се с чужди затруднения;
-
Не определяте и не обсъждате емоциите си и нуждите
си във вашите връзки.
Важното е да се разбере, че
най-големият проблем не е, че другите нарушават нашите граници, а че ние
нарушаваме собствените си граници. Когато допуснете някой да наруши границите
ви, вие сами ги нарушавате. Не сте честни относно това, което е добре за вас.
Това е себепредателство. Ако сте срещу собствените си лични граници, нарушавате
себе си, вие изоставяте себе си.
Границите могат да са много
усложнени, ако ги определяме спрямо концепцията какво е правилно и какво
грешно, какво желано или нежелано, или относно границите, които другите считат
за здравословни или не. Въпреки всичко, границите са физически, емоционални,
ментални, душевни и сексуални. Ще улесня нещата за вас. Вашите граници не са
по-различни от чувствата ви. Вашите чувства винаги ще ви кажат, ако някоя ваша
граница е нарушена. Така че, докато се вслушвате в емоциите си, знаете къде са
границите ви. Например, ако някой е казал нещо, което ви е наранило, той е
пресякъл емоционална граница, а вие се чувствате наранен, което е вашата
индикация, че границата ви
трябва да бъде възстановена. Или някой ви е поканил на парти, а на вас не ви се ходи, но
въпреки това отивате. Сами нарушавате ваша граница, което рефлектира в
негативна емоция. Ето защо е особено важно да сте наясно с емоциите си по цял
ден всеки ден.
Можем да възприемем границата
като линия, която еднозначно определя
и разделя вашите лични щастие, цялост, желания и нужди и най-вече вашата лична
истина от останалата Вселена. Този, който не слуша и не уважава собствените си
чувства, нарушава собствените си граници. Този, който не слуша и не уважава
чувствата на другите, нарушава чуждите граници.
Упражнявайте чувството на това
как чувствате нещата. Вслушвайте се в начина, по който се чувствате, слушайте
емоциите си, защото чувствата и емоциите са индикаторът на вашите граници.
Много е важно да започнете да чувате емоциите си, ако искате да живеете живот, който си заслужава да се живее,
ако искате да се наслаждавате на преживяванията си, ако искате да останете в равновесие
с вашата лична истина. Важно е да разберете, че личната истина, което са
всъщност границите, е само ваша. Обществото не може да ви каже какви са вашите
граници, нито могат вашите родители или вашите приятели. Само вие знаете това. Но
точно това е, което обществото, вашите приятели, вашето семейство, вашият
партньор се опитват да правят. Опитват се да ви казват какви трябва или не
трябва да са границите ви. Но те не могат да влязат в тялото ви и да чувстват
вместо вас.
Изключително важно е не само да
знаем кои сме и какво наистина искамe, но също така и да знаем, че сме разпознаваеми кои сме и какво
искаме от другите. Когато
имаме слаби граници, се срамуваме от това кои сме и какво искаме. Като
деца сме се срамували от нашето себеусещане. За да се впишем в семейството си
или обществото, е трябвало да развием идентичност, приемлива за хората около
нас – едно фалшиво аз. Това е стратегия за оцеляване. Ставаме човекът, който си
мислим, че би трябвало да сме и се срамуваме от човека, който сме всъщност. Как
да разпознаете дали сте заложили в себе си фалшиво аз? Страхувате се, че
другите имат отрицателно мнение за вас. Знаете ли какво наистина искате?
Позволявате ли на хората да ви казват какво мислите, в какво вярвате или как се
чувствате? Правите ли неща, които всъщност не искате да правите? И казвате ли
„да”, когато искате да кажете „не” и обратното? Притеснявате ли се да позволите
хората да узнаят как реално се чувствате? Притеснявате ли се дали другите
мислят добре или зле за вас?
Когато повечето хора мислят за нарушаване
на граници, те мислят за неканено нарушение. Например изнасилване – когато
някой ни причинява нещо, т.е. имаме предвид действие насочено срещу нас. Но
съществуват и други видове нарушения. Съществува нарушение наречено „дистанциранe”, когато някой, който ни е
близък се отдръпва от нас. Пресича се емоционална граница,
като се отдалечават от нас. Това също е нарушаване на граница и в някои случаи
е едно от най-болезнените. Тези от вас, които са имали омаловажаващи родители,
сте имали големи трудности при установяването на здравословни граници. Ние
можем да нарушаваме собствените си граници или да позволяваме другите да го
правят постоянно. Може всичките граници да ни липсват. Ето един често срещан
сценарий: Дете започва да
чувства гняв, защото
редителите му винаги работят и нямат време за него. Изявеният гняв на детето е
незачетен. Родителят му казва „Аз прекарвам повече време с теб, отколкото който
и да е друг родител, който познавам, изкарва с неговото.” Детето се засрамва
поради неблагодарността си. Детето се научава, че начинът по който се чувства,
не е истински и трябва да се засрами от начина, по който се чувства. Гневът не
е приемлив, следователно детето създава фалшиво аз, което не изразява гняв и в
последствие казва „благодаря” през цялото време. След време той или тя вярва,
че този който всъщност е, е щастлив и благодарен. Те всъщност никога не
признават факта, че дълбоко в себе си са истински гневни.
Трудно ни е да поставим граници,
защото:
1. Поставяме
чувствата и нуждите на другите на първо място;
2. Не
познаваме себе си;
3. Не
чувстваме, че имаме права;
4. Мислим,
че поставянето на граници застрашава връзката ни;
5. Така
и не се научаваме да имаме здравословни граници.
На повечето от нас, когато сме
били малки, ни е казвано, че начинът по който се чувстваме или не е как се
чувстваме или не е добре да се чувстваме така. Казвано ни е, че това, което
виждаме, всъщност не виждаме; че това, което мислим, че искаме, не е това,
което наистина искаме или не е добре да искаме. Живели сме живот, в който
личната ни истина не е била признавана отново и отново. Това е подлудявало
повечето от нас, защото не е можело да вярваме на себе си, в резултат на което
сме тръгнали срещу начина, по който сме се чувствали и нещата, които сме
искали, вършейки неща, които не са в хармония с истинската ни същност. Това
безкрайно предателство срещу нас самите е причината да спрем да вярваме в себе
си.
Вярата в себе си е изцяло
основана на границите. Ако не вярвате в себе си, нямате надеждни и здрави
граници. Означава, че сте в синдромен модел на изоставяне на вашата лична
истина и начинът, по който се чувствате. Това постоянно себепредателство ви
кара да се чувствате несигурно със себе си. Когато не си вярваме, сме несигурни
в себе си. А кой ли би се чувствал сигурен с някого, който ги е изоставил? Това
е което причинявате сами на себе си. Нищо чудно, че не си вярвате.
Не се чувстваме сигурни в себе
си, когато се наблюдаваме как вземаме решения, от които не се чувстваме добре
или действаме по начин, който не съответства на истинската ни същност. Когато
игнорираме начина, по който наистина се чувстваме и изоставяме личната си
истина, ставаме недоверчиви към себе си. Единственият начин да започнем отново
да си вярваме е да се настроим обратно към начина, по който се чувстваме и да
отдадем внимание на истинските си чувства. Затвърждаването на фалшиво аз, като отричаме истинската си същност, истинските си
желания, истинските си чувства, пречи на нашата интимност. Не можем да създадем добри отношения с другите
хора, защото фалшивото аз става като маска. Маска, през която няма да позволим
на никого да премине. Всъщност много повече от това. Това е маска, през която
няма да позволим на себе си да преминем. Добиваме убеждение, че маската сме ние.
Тя превзема персоналността, идентичността, себеосезаемостта ни, до степен
такава, че изгубваме представа кои сме и какво искаме. Объркани сме, вървим слепешката през
живота. Да имаме интимност, дълбока връзка с някого, означава да оставим
истината – пълната, цялостна, сурова, неограничена истина кои сме. Не можете да
срещнете някого истински, ако имате маска помежду си.
Отчаяно искаме някого в живота
си, който да разбира как се чувстваме. Но дори ние не разбираме как се
чувстваме. Накрая завършваме връзки с убеждаване на себе си. Слушаме
собствената си лична истина, само когато не създава неприятности или
затруднения. Не осъзнаваме, че създаваме най-голямата трудност, като
пренебрегваме и не слушаме личната си истина през цялото време, без значение дали
създава затруднения или не. Изводът е, че не е възможно да знаеш кой си, какво
харесваш, в какво вярваш и какво искаш, освен ако не знаеш точно как се
чувстваш. Хората трябва да имат здравословни граници, за да имат здравословни
връзки. Това е единственият начин да имаш връзка и да не изгубиш себе си
напълно.
Как идеята за границите се връзва
с идеята за Вселена, която е едно цяло? Изглежда като противоречие, но не бързайте толкова. Ако аз
напълно приемам истинската си същност, това, което истински искам, от което
истински се нуждая, истински чувствам, аз приемам уникалната проява на
енергията от Източника, която е моята истинска същност. Всъщност се хармонизирам
повече с Вселената, която е цялост, отколкото когато губя границите си, защото
тогава отричам истинското си проявление като разширение на Източника. С други
думи приемам уникалното проявление на Източника, което съм, а не възприемам
себе си отделена от другите или от него. В извод: личните граници не са в
противоречие с духовността. Ние само използваме думата „граница”, която
асоциираме със съпротивление.
Да имате граници, трябва да
разграничите себе си останалия сват. Но не трябва да се притесняваме за това,
защото мозъците ни вършат тази работа вместо нас. В момента, в който слезете
във физическото си преживяване, като физически човек, вашето преживяване ще ви
каже, че сте отделени от останалата част на Вселената. Не отнема много мислене
да разпознаете себе си като себе си.
Планът винаги е бил да изпитате
отделно себе си, защото тази перспектива служи на Вселената за нейния собствен
себесъзнателен процес на разширение. Така че ние всички изпитваме съзнание за
себе си и другите. Тази перспектива създава добри условия за щастие, докато
позволяваме на себе си да вървим в посоката на личното си щастие, което в края
на краищата води до откритие на факта, че всички сме едно и това, което ни
прави нас щастливи, прави и останалите щастливи.
Нещото, което наистина има
значение е, че граница не означава
съпротивление на това, което не желаете. Това е причината, поради която
повечето хора виждат границите като нездравословни, защото ги асоциират със
съпротивление. Но аз мога да ви кажа, че ако сте в съпротивление с нещо
нежелано, тогава не сте в хармония с Източника и това не е здравословна
граница. Хората, които живеят в съпротивление към хората, които нарушават
границите им по какъвто и да било начин, не са мерило за здравословност. Те са
фокусирани върху нежеланото, полагат усилия срещу него, границите им са
вдигнати, за да държат настрана нежеланото, а не да ги поддържат щастливи. Не е
здравословна съпротивата срещу нарушенията на света около вас срещу вас, както
не е здравословно и да нямате никакви граници и да позволявате на света да се
провинява във вашата реалност.
Хората, които градят стени срещу
интимността, не демонстрират здравословни граници. Те се съпротивляват на
света. Нездравословната граница натиска срещу света и диктува на другите как
може и не може да се държат. Но ние нямаме контрол върху поведението на другите
и върху това какво правят или не правят. Имаме контрол само върху нашите
действия. Така че повечето граници приличат на тези, които сме свикнали да
виждаме като огради или правила и не се съпротивляват на природата, а са
изравнени с единността. Здравословните граници не контролират другите какво могат
и не могат да причиняват на теб, а се отнасят изцяло до това да дефинират и
следват личното ти чувство за щастие, желания и лична истина. Те са състояние
на себесъзнаване, цялостност и любов към себе си. Не може да имате нито едно от
тези неща, ако вървите срещу света, както и не може да ги имате, ако
позволявате на света да определя кои сте, какво искате и как се чувствате. Да
имате здравословно себесъзнание помага не само на вас, но и на Вселената. И в
края на краищата вашето щастие е щастието на всеки, защото ние всички сме едно.
Бих желала да се отдадете на експеримент
заради мен. Вземете лист и химикал и напишете 10 неща, по
отнишение на които се чувствате най-нещастни в настоящата си реалност.
Могат да са неща, които хората ви причиняват и не харесвате или ситуация, на
която не се радвате. След това се запитайте дали има някакви граници, които
пресичате в тези преживявания, което да провокира надигането на тези негативни
емоции. Как наистина се чувствате относно тези преживявания, неща, които сте написали
на листа. Пример: „Моят партньор гледа телевизия след работа и ме игнорира.
Това ме кара да се чувствам отхвърлен и необичан. Правейки това, нарушава
емоционална граница, защото не се чувствам добре, когато някой се държи така с
мен. Заради това ще му напиша писмо и ще изразя как се чувствам.” Тази последна
част е особено важна. Тя е стъпка на действие. В нея вие решавате какво ще
направите, за да се върнете в равновесие с вашата лична истина и да обърнете
внимание на начина, по който се чувствате в този момент.
Важно е да направите промени,
базирани на истинските ви чувства и да решите какви точно действия да
предприемете. Себеизразяването е
неизменна стъпка при тези обстоятелства. В подобен случай може да решите да
кажете „не” следващия път, когато някой ви помоли да направите нещо. Може да се
обадите и да се откажете от уговорка, която сте направили. Може да установите
граница като кажете нещо следващия път, когато ви наранят като например: „Моля те, не подценявай
опитите ми да откажа цигарите и не ми напомняй колко пъти съм се провалил.” Или
може да поставите граница под формата на положителна молба като например: „Ще
оценя помощта ти да успея този път.”
С времето границите ви ще се
пренаредят. Природата им не е статична, те са постоянно развиващи се. Когато
нещо се промени в живота, може да е нова връзка или поява на бебе в дома, ще
трябва да пренаредите границите си, защото чувствата ви спрямо това какво
трябва и не трябва да правите ще се променят. Позволете на това да се случи.
Границите ви ще се променят през живота ви, но е много важно когато това става,
да е според вашите чувства, а не според това как другите мислят че трябва да се
чувствате или променяте.
Също така ние можем да
преустройваме един друг по отношение на границите. Много е лесно. Просто
запомнете това: когато разговаряте, спрете и кажете на събеседника си, че
искате да ви каже как точно се чувства, без да се страхува от начина, по който
ще реагирате. Уверете го, че това, което искате е, той да остане в равновесие с
истинските си чувства и желания. Това би му дало позволение да бъде себе си и
действително да определи границите си, когато е във ваше присъствие. Помислете
си какъв би бил света, ако взаимно си давахме такъв вид позволение, вместо да
се опитваме да казваме на останалите какви трябва и не трябва да са границите
им.
Заключението е, че ако искаме да
живеем щастливо и да вземаме правилните решения за нас самите, трябва да знаем
как се чувстваме, да си признаем как се чувстваме и да го изразим. Установяването
на граници е особено важна част от намирането на нашата истинска същност.
Поради тази причина установяването на граници е важна духовна практика и
житейски успех. Не трябва да се съпротивляваме, когато другите го правят, а
вместо това винаги трябва да позволяваме себеизразяването си.
Както споменах и преди,
определянето на граници е трудно докато не го улесните и разберете, че
границите ви са винаги отразени от начина, по който се чувствате. Те не са по
различни от това как се чувствате. Ако чувствате, че ви се прави нещо, направете
го. Така не нарушавате граница. Ако не ви се прави нещо, но го направите,
нарушавате граница. Толкова е просто.
Като духовен наставник, моята
работа е и да ви дам съвет как да живеете живот, на който да се радвате. Моят
номер 1 съвет е да следвате щастието, което е равностойно на това да следвате
чувствата си. Не може да отречете истинската си същност, както и не може да
отречете кого истински искате, не може да отречете чувствата си, без
същевременно да почувствате понижаване в нивото си на щастие. Така че, колкото
сте по-хармонични с личната си истина и колкото повече зачитате чувствата си,
толкова по-щастливи ще сте. Това е най-голямото ми обещание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар