Информацията

Предварителна инструкция за тези, коити решат да прочетат надолу написаното: Текстът, изложен по-долу е проекция на моята гледна точка, на моята опитност, придобита чрез търсене, опознаване, анализ, синтез и прилагане на информация и практики достигнали до мен и намерени от мен в процеса ми на определяне на личното ми вдъхновение и щастие.  

Това не е наръчник или пътен знак за универсално познание. Това е, повтарям, моята гледна точка (и добавям) към момента на писане.

Изминаха повече от 2 години от последния ми пост в този блог, а ми се струва като че са изминали поне цели два живота. 

Оказа се, че когато човек реши да скочи в заешката дупка на самопознанието, тя не само няма конкретен край, но е и често по-невероятна отколкото съзнанието може да проумее.

За да бъда честна, дори не съм сигурна защо се връщам към този блог. Едно от нещата, които открих в този процес е, че всеки е сам в собствената си заешка дупка. Докъде ще достигне, какво ще открие, как ще го разбере, какво ще допусне, зависи само и единствено от скочилия. Основен имулс да пиша отново ми даде мисълта, че без достатъчно гледни точки относно каквото и да е, трудно можем да имаме пълна и изчерпателна информация и ми се стори логично да споделя своята, защото без чуждите опорни точки, нямаше да мога дори да започна своето приключение. 

Много харесвам следното изображение и текстът под него (в общи линии: "Само защото си прав, не означава, че аз греша." Фактологически погледнато обаче единият от двамата човека е в грешка. В нашия свят на причнинно-следствени връзки, всичко има своето основание за съществуване. Щом съществува и то по определен начин, има защо и това защо може да се опедели точно с помощща на изследвания, проучвания и логически връзки. Хората които обявяват за факт неинформираното си мнение относно нещо, което дори не разбират, всъщност не правят на никого услуга. Дори вредят не само на околните, но и на себе си. Такива хора не искат да направят проучвания, те просто искат да са прави): 

(източник: https://imgur.com/gallery/pleGM)

 

През изминалите години посавих под въпрос много от нещата, които винаги съм си мислела, че зная просто защото съм ги приемала за даденост - светлина; тъмнина; земя под краката; звезди в небето; вятър в косите; мисли в главата; чувства в сърцето; отношения с околните и околната среда; храна и списъкът продължава с всичко, което съм възприемала като своя реалност. Оказа се, че светът ми изобщо не е това, което съм била научена / сама съм се научила да ми изглежда че е. Оказа се дори, че не дишам по оптималния начин, по който бих могла. Оказа се, че заешката ми дупка е много, много, много дълбока.

Запознах своето проучване. За себе си. За своя живот. Най-трудното беше да отворя съзнанието си и да не съдя различните гледни точки, а да анализирам, да систематизирам, да сглобявам отделни парчета информация. А информацията се оказа неизчерпаем ресурс. 

Помня времето, в което нямахме свободен достъп до интернет. Информацията се извличаше от книги, списания, специализирани вестници. Не пиша за информацията по телевизионните канали и ежедневната / ежеседмичната преса, които упражняват по-стегнат контрол над това какво и как да се излъчи в пространството. Имам предвид конкретната информация, която е специфичен обект на интерес и може да е различна за всеки един от нас. Не намеквам, че по другите канали на информацията няма филтри и тя се лее тотално свободно, но шансът да се открие нещо ценно е значително по-голям. Та имайки постоянен достъп до интернет се оказа много лесно сдобиването с информация от каквото и да било естество и то от много и различни източници. Проблемът обаче дойде именно с това многообразие и огромното предлагане. Изведнъж стана трудно за човек с критична мисъл да избере източник предлагащ достоверна / работеща информация. 

Преди да продължа по-нататък ми се иска да вмъкна едно необходимо пояснение. Колко хора всъщност се замислят какво означава "информация"та като понятие, която обуславя въобще цялостния ни мисловен процес. Според речника на думите в българския език думата произлиза от латински: informatio – разяснение, изложение, осведоменост. Това, което аз виждам от корена на думата е представка "in"- вътре = вътрешно аз = навътре и "form" - форма / офоряне. Замислих се защо не е "OUTformation" или нещо, което се образува вън / отвън, а е "INformation" - образува се вътре / отвътре. И тогава ми светна, че ако вътре няма какво да приеме, обработи, анализира, синтезира, складира, излъчи информацията доставена чрез петте сетива - основните ни приемници, всъщност информацията няма да съществува за нас по простата причина, че няма да я отчетем като съществуваща. Разбирането разглеждам като второстепенен процес, който се обуславя от натрупана опитност и работещи програми в дадения момент на приемане / обработване /спомняне на информацията. Съвсем друго е и "интегриране" на информацията. Разликата между "получаване", "разбиране", "осъзнаване" и "интегриране" на конкретна информация се оказа съществена при прилагане на инструментите и техниките, за които се отнася. (примери: "Хоопонопоно", "Тайната", "Законът за привличането" и много други). Всеки човек сам формира своето вътрешно „аз” сдобивайки се по един или друг начин с познание, което филтрира през личната си опитност, програмираност, нагласи и го проектира извън себе си, в непосредствената си реалност. Подчертавам, че нарочно не съм посочила глагола "разбира" в изброените процеси.

Информираността се оказа сила сама по себе си. Информацията намалява неизвестине, дава яснота и носи ред в хаоса. Информираността разваля магията. Всеки илюзионист ще го потвърди - за всеки, който знае какво точно прави магът, магия просто няма. С нарастването на степента на информираност правопропорционално се случва и освобождаването от страха. Неизвестността / тъмнината са основния източник на страх и тревожност. Много накратко казано, стигнах до извода, че информацията може да бъде обективна и субективна едновременно. Ние хората в процес на формиране на културите си сме достигнали до съгласие определени обстоятелства и състяния от заобикалящата ни среда да възприемаме унифицирано. Тази договореност обаче не гарантира, че една и съща информация се приема от всеки един човек / член на общността по един и същи начин. Утвърдените норми са само норма, а не здължителен факт. 

Интересът ми към информацията нарасна особено много когато от опит установих колко ненадеждна може да е тя. Източници много. Телевизията, вестниците, списанията, книгите, интернет, роднини, приятели, колеги, заобикалящата среда - бълват ежесекундно информация. И аз/ти/ние сме обект на това бълване. Всеки от нас е приемник и предавател. Осъзнах, че не мога да имам доверие на всичко, което достигне до мен по един или друг канал. Още преди много време научих, че всяка история има минимум толкова гледни точки, колкото участници има в нея. Постепенно стигнах до извода, че ако нещо не е част от моето лично преживяване и аз нямам пряко отношение към него, няма как да съм сигурна в истиността му (за измеренията на истините в отделна тема). Има много добра максима "Не вярвайте, а проверявайте.". За съжаление плашещо много хора приемат информацията за истина още в момента на контакта им с нея. Рядко подлагат източника и намеренията му на дисекция - кой?, защо?, какво цели?, какво ще постигне?, как това ме засяга?, истина ли е?, доказуемо ли е?, как да проверя?, кой може надеждно да потвърди?, с какво ще допринесе тази информация за моето щастие / развитие / осъзнаване / т.н.???

С течение на времето и натрупването на още и още осъзната опитност, достигнах до прозрението, че колкото повече гледни точки на други хора с отношение към една и съща конкретна информация събирам, сравнявам, анализирам, преработвам през личния си филтър, синтезирам, разбирам и евентуално интегрирам, толкова по-плътно става познанието ми по въпроса и толкова повече намаляват неизвестните и несигурността. И отлично разбирам, че едно такова съзнателно проучване е времеконсумиращо, особено, ако човек не разполага дори и с идея на кои източници може да разчита, но колкото повече гледни точки успея да събера, толкова по-ясна ми става картинката. Същото е като да се готвите да отпътувате за непознат и далечен град. От колкото повече източници съберете информация за града, толкова по-подготвени бихте били и ако сте си направили проучването добре, няма да има какво да ви изненада неприятно. 

Същото е положението и с многото духовни практики и практики за самоусъвършенстване, и всякакви практики изобщо, които плъзнаха буквално навсякъде и изскачат букавално отвсякъде. Неподготвения човек лесно се захласва по тях без да му мине през ум дори да провери какво всъщност се крие под една камара увлекателни и приятни думи, доста често отлично режисирани с цел именно да доведат още последователи. Не твърдя, че всичко, де що е практика задължително е някаква съмнителна, но чудесно пременена тъпотия. Напротив. Има гениални неща там навън, в пространството. Има и такива, които за едни раотят, за други изобщо не и разбира се за това си има причина. Универсална рецепта няма. Поне аз това осъзнах. В случаят, спрямо идейната концепция на тази тема, за мен най-важна е гледната точка. Формирайте своята информирано.

В заключение - Моята гледна точка: информирайте се добре, преди да се доверите / да се впуснете да практикувате / да интегрирате нещо, което после може да се окаже я Троянски кон, я някой друг вид вирус или бъг в системата ви. Най-малкото поинтересувайте се за страничните ефекти, негативните особености, колкото и малки и тъпи да ви звучат, в един момент може да благодарите, че сте се подготвили предварително – превенция му се казва. Та преди да е станало интересно трагично, отделете време и проверявайте / филтрирайте информацията, която е стигнала до вас и още повече тази, която излиза от вас. Не е нужно да ставате глашатай на нещо, което не разбирате, не познавате, нямате и понятие от него, не схващате дори или просто не ви интересува особено и за вас не е от значение. За някого, може да се окаже особено важно това, което е излязло от вас. Би било тъпо да не е истина или да е дори неволна заблуда. Поемете отговорност за себе си и тези около вас. Светът е голям и опасности / спасения дебнат отвсякъде. Въпрос на гледна точка.